— Ще пропусна. — Опита от ястието. — Превъзходно!
Рейнолдс бе говорил със Сандовал и монтерейското шерифство и знаеше последните подробности от преследването, включително това, че Пел е решил да остане в района. (На Данс не й убягна, че за да се свърже с КБР, се беше обадил на нея, а не на Чарлс Овърби.)
— Ще помогна с всичко, с което мога, за да заловите този мръсник. — Бившият прокурор съсредоточено наряза един домат. — Само кажете. Вече се обадих в съдебния архив. Ще ми донесат всички записки по случая. Вероятно деветдесет и девет процента ще са безполезни, но може да изскочи нещо. Ако трябва, ще прочета всичко до последната страница.
Данс го погледна в очите — тъмни, излъчващи решителност — много по-различни от, да кажем, блясъка в погледа на Мортън Негъл. Не беше работила по случаи на Рейнолдс, но знаеше, че е бил енергичен и безкомпромисен прокурор.
— Много ще ни помогнете, Джеймс. Благодаря. — Тя довърши съдържанието в купичката и я остави в умивалника. — Дори не подозирах, че сте в района. Чух, че живеете в Санта Барбара.
— Имам малка къща там, но повечето време от годината прекарваме тук.
— След като се обадихте, говорих с Майкъл О’Нийл. Искам да ви сложим охрана.
Той махна пренебрежително:
— Имам добра алармена система. На практика няма как да ме открие. Когато станах водещ прокурор, започнах да получавам заплахи — заради делата срещу онази банда в Салинас. Телефонът ми го няма в указателя, а собствеността на къщата приписах на тръст. Няма как да ме намери. Освен това съм въоръжен.
Данс не искаше да чуе:
— Вече уби няколко човека.
Прокурорът сви рамене:
— Добре де, съгласен съм. Изпратете ми охрана. Няма да навреди. Малкият ми син ни е на гости. Защо да рискуваме?
Тя се настани на едно столче. Подпря кафявите си заострени обувки „Алдо“ на пречката между краката. Каишките бяха украсени с ярки маргаритки. Дори десетгодишната Маги имаше консервативен вкус по отношение на обувките, които бяха една от маниите на Данс.
— Засега можете да ми разкажете нещо за убийствата преди осем години. Това може да ми даде представа какво е намислил.
Домакинът седна до нея, отпи глътка вино. Набързо й изложи фактите: как Пел и Джими Нюберг нахлули в дома на Уилям Кройтън в Кармел, убили бизнесмена, съпругата и две от трите им деца. Всички били наръгани с нож. Нюберг също.
— Според мен не е искал да убива децата, сбил се е с Пел и той го е очистил.
— Пел и Кройтън познавали ли са се?
— Не се знае. Тогава бизнесът в Силициевата долина беше в разцвета си и Кройтън бе от големите играчи. Името му постоянно се тиражираше в пресата. Не само че създавал сам повечето си програми, ами ръководел и продажбите. Голям човек. Едър, в отлично здраве, невъздържан… Неуморим в работата, безскрупулен в бизнеса. Не е от жертвите, които будят особено съжаление. Не се съобразявал с нищо, говореше се, че имал любовници, служителите му не го обичали особено. Но ако убийството се броеше за престъпление само ако жертвата е светец, ние, прокурорите щяхме да умрем от глад. Фирмата му на два пъти е била ограбвана през годината преди убийствата. Престъпниците са откраднали компютри и софтуер, но полицията в Санта Клара не е хванала никого. Няма доказателства, че Пел има нещо общо с това, но аз винаги съм се чудел дали не е бил той.
— Какво стана с фирмата след смъртта на Кройтън?
— Купиха я. „Майкрософт“, „Апъл“ или някоя от компаниите за компютърни игри, де да знам.
— А имота му?
— По-голямата част бе включена в тръстов фонд за дъщеря му, друга отиде за сестрата на жена му, която пое попечителство над детето. Монтерейският клон на Калифорнийския университет получи стар хардуер и програми за десет-двайсет милиона долара. Направиха внушителен музей на компютърната техника. Специалисти от целия свят идват да правят изследвания в архива.
— Още ли?
— Така изглежда. Кройтън беше изпреварил времето си.
— И беше богат.
— Много богат.
— Какъв е истинският мотив за убийствата?
— Никога няма да разберем. Ако се основаваме на фактите, прилича на най-обикновен грабеж. Може би Пел е прочел във вестниците за Кройтън и е решил, че ще направи удар.
— Прочетох обаче, че плячката е била доста мизерна.
— Само няколко хиляди. Щеше да е леко престъпление. Ако не бяха петте трупа, разбира се. За малко да са шест. Добре, че момиченцето е било на горния етаж.