— Какво стана с детето?
— Горкото! Знаете ли как го нарекоха?
— Спящата кукла.
— Да. Тя не свидетелства. Дори да е видяла нещо, не бих я изправил пред съдебната зала. И без това имах достатъчно доказателства.
— Нищо ли не си спомняше?
— Нищо, което да ни е от полза. През онази нощ си легнала рано.
— Къде е сега?
— Нямам представа. Леля й и чичо й я осиновиха и се преместиха.
— Каква беше защитата на Пел?
— Твърдеше, че отишли по някаква работа. Нюберг превъртял и убил всички. Пел се опитал да го спре, сбили се и Пел, цитирам, „трябвало“ да го убие. Нямаше обаче доказателства, че Кройтън е планирал да се среща с когото и да било. Когато Пел и съучастникът му се появили, семейството тъкмо вечеряло. Освен това уликите бяха ясни: време на настъпване на смъртта, отпечатъци, микроследи, кръв, всичко.
— В затвора Пел се е добрал до компютър. Без надзор.
— Не е добре.
Данс кимна:
— Открихме какво е търсел. Тези думи говорят ли ви нещо? Едната е „Алисън“.
— Никоя от жените в Семейството не се казва така. Не познавам жена с такова име, която да е свързана с него.
— Друга дума, която е търсил, е „Нимю“. Това е митологичен герой. От легендата за крал Артур. Мисля обаче, че става дума за прякор на човек, с когото е искал да се свърже.
— Съжалявам, не ми говори нищо.
— Други идеи какво би могло да означава?
Събеседникът й поклати глава:
— Съжалявам. Това беше важен процес за мен. И за окръга. Но е факт, че в него нямаше нищо необичайно. Пел бе хванат на местопрестъплението, доказателствата бяха железни и той бе рецидивист с дълга криминална история още от юношеските си години. От този човек и Семейството му бяха пропищели всички градчета от Биг Сър до Марин. Трябваше сериозно да се издъня, за да изгубя.
— Добре, Джеймс. Време е да тръгвам. Благодаря за помощта. Ако намерите нещо в архива, обадете ми се.
Той кимна сериозно, вече не като словоохотлив пенсионер или любящ баща, който омъжва дъщеря си. В очите му Данс видя пламенна решителност, с която несъмнено е водил обвинението по делата си.
— Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да изпратя онзи мръсник, където му е мястото.
Бяха се разделили и сега, на стотина метра един зад друг, вървяха към един мотел в старомодното градче Пасифик Гроув в самото сърце на Полуострова.
Пел вървеше спокойно и се оглеждаше с широко отворени очи като неориентиран турист, който не е виждал сърф освен по телевизията.
Бяха с нови дрехи, които купиха от един магазин в бедните квартали на Сийсайд (на Пел му достави голямо удоволствие да гледа тъжната физиономия на Джени, когато хвърляше любимата си розова блуза). Сега той носеше тънко светлосиво яке, джинси и евтини маратонки, спортна шапка с обърната назад козирка. Беше взел и фотоапарат за еднократна употреба. От време на време спираше и правеше снимки на залеза по логиката, че избягал от затвора убиец едва ли би спрял да се любува на пейзажа, колкото и да е живописен.
От Мос Ландинг бяха тръгнали на изток, като избягваха главните пътища и неведнъж минаха напряко през ниви с брюкселско зеле, които миришеха на тор. Накрая се върнаха в Пасифик Гроув, но когато навлязоха в по-населен район, Пел прецени, че е време да се отърват от крадения форд „Фокус“. Полицията скоро щеше да научи за колата. Скриха я във високата трева покрай шосе №68, в парцел с табела „Продава се — В регулация за търговска зона“.
Реши да отидат поотделно до мотела. На Джени не й хареса да са разделени, но сега поддържаха връзка по мобилните телефони. Тя му се обаждаше през пет минути. Принуди се да й каже да не го прави, защото полицията може да ги подслушва.
Това, разбира се, беше невъзможно, но вече му бе дотегнало от любовното гукане и искаше да събере мислите си.
Даниел Пел се тревожеше.
Как го бяха намерили в „Джакс“?
Обмисли всички възможности. Може би шапката, черните очила и обръснатото лице не бяха заблудили управителя, който си е бил втълпил, че избягалият убиец ще дойде да хапва вкусни писийки именно в неговия ресторант само на двайсет километра от затвора, в който е лежал?
Друга възможност бе да са засекли откраднатия форд „Тъндърбърд“. Но кой ще се сети да проверява номера на кола, открадната на четиристотин километра оттук? Пък и дори така да е, просто щяха да извикат въздушния патрул за крадени коли… освен ако не са знаели, че това е именно Пел.