Пък и полицаите трябваше да се заблудят, че са тръгнали към паркинга за каравани при Солт Лейк Сити.
Катрин!
Имаше чувството, че не се е хванала на уловката за Юта въпреки номера с телефона на Били и това, че беше оставил шофьора жив. Пел се почуди дали нарочно не е пуснала съобщението за Юта пред репортерите, за да го накара да се покаже.
Всъщност идеята й бе проработила, гневно си помисли той. Където и да отидеше, имаше чувството, че тя го преследва. Почуди се къде ли живее. Отново си припомни наблюденията си от стаята за разпити, когато се беше опитал да отгатне подробности за нея — деца, съпруг. Замисли се върху реакциите й.
Деца? Да. Съпруг? Вероятно не. Но едва ли беше разведена.
Той спря и направи още една снимка на слънцето, спускащо се над Тихия океан. Гледката наистина беше впечатляваща.
Катрин — вдовица. Интересна идея. Балонът отново започна да се надува.
Някак си успя да го потисне.
Засега.
Отби се да купи някои неща в забутано мексиканско магазинче, което избра, защото знаеше, че на телевизора няма да показват лицето му на всеки пет минути — и беше прав, по малкия апарат течаха само латиноамерикански сапунени сериали.
С Джени се събраха в Асилмор, красивият парк, който включваше идеален за сърфистите плаж с формата на полумесец, а по-близо до Монтерей — неравна брегова ивица със скали, в които вълните се разбиваха с грохот.
— Наред ли е всичко? — предпазливо попита тя.
— Всичко е идеално, скъпа. Върви като по вода.
Навлязоха в тихите улички на Пасифик Гроув, бивша методистка колония с живописни едноетажни къщи във викториански и тюдоров стил. След пет минути тя обяви:
— Стигнахме.
Кимна към сградата на мотел „Сий Вю“. Беше кафява постройка с малки тъмни прозорци, покрив от дървени плочки и рисунки на пеперуди над вратата. Голямата гордост на градчето — освен че беше последното сухо място в Калифорния — бяха пеперудите монарх. Всяка година през студения сезон тук се събираха десетки хиляди от тези насекоми.
— Сладко е, нали?
Вероятно. „Сладко“ не говореше нищо на Пел. Важна беше стаята, гледаща към паркинга, и това, че имаше удобни пътища за бягство. Джени бе намерила точно каквото се искаше от нея.
— Идеално е, красавице. Също като теб.
На гладкото й лице се появи усмивка, макар и неуверена — все още бе разстроена от случката в ресторанта. Пел не се интересуваше. Балонът в него все повече нарастваше. Не знаеше кое го възбужда повече — мисълта за Катрин или Джени.
— Коя е нашата стая?
Тя посочи.
— Ела, мили. Приготвила съм ти изненада.
Хъм. Пел не обичаше изненадите.
Тя отключи вратата.
Той кимна:
— След теб, красавице.
Постави ръка на пистолета. Застана нащрек, готов да я избута напред като жив щит и да започне да стреля.
Нямаше засада. Стаята беше празна. Той се огледа. Беше по-хубава, отколкото си го представяше. Дори луксозна. Скъпи мебели, завивки, кърпи, дори хавлии. Няколко красиви картини. Морски пейзаж, „Самотен бор“ и още от проклетите пеперуди.
И свещи. Много свещи. Навсякъде, където можеше да се сложи свещ, имаше свещ.
Аха, това била изненадата! Слава Богу, че не бяха запалени. Само това му липсваше, да се измъкне от преследвачите, за да завари скривалището си в пламъци.
— Къде са ключовете?
Тя му ги подаде.
Ключове. Пел ги обожаваше. Дали за кола, за хотелска стая, за сейф или за къща, щом имаш ключа, значи имаш контрол.
— Какво има тук? — попита тя и кимна към чантата.
Беше го попитала и по-рано, когато се срещнаха на брега.
— Някои необходими неща — отвърна Пел. — И храна.
Джени примигна изненадано:
— Купил си храна?
Какво, да не би за пръв път мъжът, който е с нея, да пазарува?
— Можех аз да го направя — добави бързо. Кимна към кухненския бокс. — Значи сега мога да ти приготвя вечеря.
Странен израз, но така я бяха обучили. Бившият й съпруг или някой от приятелите й грубияни. Тим рокерът. „Млъкни и върви да ми приготвиш вечеря…“
— Не се безпокой, красавице. Аз ще сготвя.
— Ти?
— Ами, да.
Пел познаваше мъжете, които настояват „жената“ да ги храни. Мислят се за крале, на които трябва да им се прислужва. Така получават чувство за власт. Но не разбират, че когато зависиш от някого за нещо, това те прави слаб. (Пък и е адски глупаво, защото могат да ти сипят отрова за мишки в супата!) Той не беше голям готвач, но дори навремето, когато Линда готвеше за Семейството, обичаше да се навърта в кухнята, да помага, да следи работата.