— Мислите ли, че ще имате някаква полза от това? — попита Негъл и посочи кашона.
— Не знам, но се надявам. Всяка помощ е от полза.
Данс пожела лека нощ на Негъл и семейството му, отново отказа поканата за вечеря и се върна при колата си.
Остави кашона на дясната седалка. Ксерокопията сякаш я викаха и тя се изкуши да включи лампичката в купето и да ги прегледа още сега. Работата обаче трябваше да почака. Катрин Данс бе добър детектив, точно както разбираше от работата си на репортер и съдебен консултант преди години. Но в същото време беше майка и вдовица. Налагаше се да преценява кога трябва да остави работата. Вече трябваше да се прибира у дома.
19.
Наричаха я „Палубата“.
Голяма дървена тераса с дължина десет метра — започваше от кухнята на Данс и навлизаше в задния двор, покрита с различни шезлонги, столове и масички. Разноцветни електрически лампички за Коледа, няколко кръгли абажура, умивалник и голям хладилник бяха основната украса заедно с няколко анемични растения в керамични саксии. По тесни стълби се слизаше в полузапуснатия двор, в който избуяваха всякакви представители на местната флора: храстовиден дъб и клен, астри, лупина, детелина, трева.
От съседите ги делеше ограда от дървени колове. Две бани за птици и хранилка за колибри висяха на един клон при стълбите. На земята се търкаляха две камбанки, там, където Данс, излязла по пижама, ги бе захвърлила преди около месец през една особено ветровита нощ.
Къщата бе в класически викториански стил — тъмнозелена със сиви износени от времето перила, капаци и первази — намираше се в северозападната част на Пасифик Гроув. Ако рискуваш да се надвесиш през прозореца, можеше да зърнеш океана на около километър на запад.
Данс прекарваше голяма част от времето си на Палубата: Сутрин обикновено бе твърде студено или мъгливо, за да закусва на открито, но през мързеливите уикенди, след като слънцето прогонеше мъглата, с децата сядаха тук след дълга разходка по плажа с кучетата и закусваха кифли с извара, кафе и какао. Върху тези неравни дъски се бяха провели стотици нощни партита, големи и малки.
На Палубата съпругът й Бил бе съобщил на родителите си, че ще се ожени за Катрин Данс, а не, както очакваха всички, за аристократката от Напа, за която майка му от години се беше опитвала да го сватоса (смелостта му при тази постъпка надминаваше всичко, с което се беше сблъсквал при работата си във ФБР).
На Палубата бяха отслужили заупокойната служба.
Тя бе и сборно място за всичките им приятели във и извън полицейската общност на Полуострова. Катрин Данс обичаше приятелите си, но след смъртта на Бил предпочиташе да прекарва свободното си време с децата, а не да ги води по барове и ресторанти с възрастните. Затова въведе приятелите си в техния свят.
Във външния хладилник имаше бира и безалкохолни и обикновено бутилка-две калифорнийско шардоне, пино грижо или каберне. На терасата беше поставена и поръждясала, но функционална скара за барбекю, а на долния етаж можеше да се ползва тоалетната. Не беше необичайно, когато се върне от работа, да завари родителите си или приятели и колеги от КБР и шерифството да пият бира или кафе в двора й. Всички бяха добре дошли, независимо дали тя си е вкъщи или не, с предварително обаждане или без предупреждение, макар че ако си беше у дома, тя можеше да не се присъедини към тях. Неписано, но строго спазвано правило бе, че макар всеки да е добре дошъл по всяко време навън, вътрешността на къщата е забранена територия освен на обявени празненства. Личният живот на обитателите беше неприкосновен.
Данс изкачи стръмните стълби на Палубата, понесла кашона с ксерокопия и касети. Отгоре се крепеше печеното пиле, което бе купила от близкия супермаркет. Кучетата я посрещнаха — черен птичар с гладък косъм и тъмносива германска овчарка. Тя ги погали зад ушите, подхвърли им няколко надъвкани плюшени играчки и продължи към двамата мъже, седнали на пластмасови столове на терасата.
— Здравей, мила.
Стюарт Данс изглеждаше млад за седемдесетте си години. Беше висок, широкоплещест, с буйна бяла коса. Многото часове, прекарани в открито море, се бяха отразили на кожата му; виждаха се и няколко белега от скалпелите и лазерните инструменти на дерматолозите. Макар и пенсионер, той още работеше в аквариума по няколко дни седмично и нищо на света не можеше да го отдели от скалистите плитчини на крайбрежието. Данс допря бузата си до страната на баща си.