— Свършвай с разговорите — нареди тя. — Ще вечеряме.
— Хайде. Трябва да затварям — каза момчето по телефона и затвори. — Какво има за ядене?
— Пиле — подозрително измърмори Маги.
— Нали обичате.
— Ами птичият грип?
Уес презрително изсумтя:
— Ама ти нищо ли не знаеш? Той се хваща само от живи пилета.
— Някога са били живи — контрира момиченцето.
Уес се почувства натясно. Трябваше някак да се измъкне:
— Е, това не са азиатски пилета.
— Глупчо. Могат да прелетят. И знаеш ли как се умира? Повръщаш до смърт.
— Маги, не говори така на масата! — смъмри я майка й.
— Ама това си е истината.
— Да, бе, пилетата можели да прелетят. Дрън-дрън. Тукашните птици нямат грип. Щяха да кажат по новините.
Обичайните разправии между брат и сестра. Но зад това се криеше нещо повече, или поне така си мислеше Данс. Синът й бе понесъл много тежко смъртта на баща си. Беше станал по-чувствителен към темата за смъртта от повечето момчета на неговата възраст. Тя се опитваше да го накара да не мисли за това — трудна работа за жена с професия да преследва убийци.
— Когато пилето е добре сготвено, няма опасност — изрече авторитетно, макар че не беше сигурна и се почуди дали Маги пак няма да възрази.
Момиченцето обаче отново се зачете в книгата за морски раковини.
— О, картофено пюре — установи Уес. — Страхотна си, мамо.
Децата сервираха, докато Данс се измие.
Когато излезе от банята, Уес я попита:
— Няма ли да се преоблечеш, мамо?
Гледаше тъмния й костюм.
— Умирам от глад. Не мога да чакам.
Истинската причина да стои с костюма бе, че искаше да остане с пистолета. Обикновено, щом се прибереше, скриваше оръжието в сейфа и си слагаше дънки и фланелка.
Да, трудно е да си полицай. Децата прекарваха дълго време сами. Сигурно щеше да им е приятно да си поиграят с някого…
Уес още веднъж огледа костюма й, сякаш отгатна мислите й.
Скоро обаче се улисаха с вечерята, заразказваха как е минал денят — поне техният. Данс, разбира се, не каза нищо за своя. Уес беше на спортен лагер в Монтерей, Маги — на музикална занималня в Кармел. И на двамата им харесваше. Слава Богу, че не се сетиха да попитат за Даниел Пел.
След вечеря заедно раздигнаха масата и измиха чиниите — децата винаги участваха в домакинската работа. Когато свършиха, Уес и Маги отидоха в хола да четат и да играят видеоигри.
Катрин включи компютъра и провери електронната си поща. Нямаше нищо за разследването, само няколко писма за другата й „работа“. С приятелката си Мартин Кристенсен поддържаха уебсайт, наречен „Американски мелодии“ (по името на известната песен на Пол Саймън от седемдесетте).
Катрин Данс не свиреше зле, но не беше останала удовлетворена от опитите да започне кариера като певица и китаристка (боеше се, че и слушателите й се чувстват така). Бе решила, че истинският й талант е да слуша музика — нещо, в което имаше доста по-голям успех — и да насърчава другите хора да го правят.
През редките си отпуски и тридневни уикенди тя обикаляше щата да търси самобитни музиканти (често вземаше децата и кучетата). Наричаха такива хора „фолклористи“ или по-популярно — „ловци на песни“. Най-известният сред тях може би бе Алан Ломакс, който в средата на двайсети век събирал музика от Луизиана до Апалачите за библиотеката на Американския конгрес. Докато основните му предпочитания са били насочени към негърската и планинската музика, Данс имаше по-широки интереси в променящата се социална среда на Северна Америка: музика с корени в Латинска Америка, Карибите, Нова Скоуша, Канада, градския негърски фолклор и индианските традиции.
С най-добрата си приятелка Мартин Кристенсен помагаха на музикантите да защитят авторските си права, разпространяваха песните им по Интернет и изпращаха на авторите парите, получени от слушателите.
Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна номера на дисплея.
— Ало.
— Здравей — обади се Майкъл О’Нийл. — Как мина при Рейнолдс?
— Нищо особено, но ще прегледа архивите по делото „Кройтън“.
Данс му каза, че е взела материалите от Негъл, но още не е имала време да ги прегледа.
Той й съобщи, че фордът, откраднат от Мос Ландинг, още не е намерен и не са открили нищо съществено в рибния ресторант. Криминалистите бяха взели отпечатъци от опожарения автомобил и приборите — на Пел и още едни, вероятно на жената. Не бяха намерили нейно досие в полицейските картотеки.