Выбрать главу

— Открихме нещо, което ни обезпокои. Питър Бенингтън…

— Твоят човек от лабораторията.

— Да. На пода в колата, в незасегнатата от огъня част, са намерили киселина. Питър каза, че е доста силна, въпреки че е била разредена, когато пожарникарите са гасили огъня.

— Нали знаеш, че нищо не разбирам от химия, Майкъл.

— Добре, основното е, че е била смесена с някои вещества, които се срещат в ябълките, гроздето и бонбоните.

— Мислиш, че Пел… какво? Иска да отрови някого?

Хранителната промишленост е основен поминък в Централна Калифорния. За половин час шофиране минаваш покрай хиляди декари ниви и овощни градини, десетки големи винарни и консервни фабрики.

— Има такава вероятност. А може би се крие в градина или лозе. В Мос Ландинг сме го уплашили и се е отказал да отседне в мотел или пансион. Трябва да пуснем няколко души да претърсят.

— Имаш ли някого на разположение?

— Мога да мобилизирам хора. Ще включим и пътната полиция. Не обичам да ги пращам в центъра или покрай Първо, но няма как.

Данс се съгласи. Предаде му и онова, което Каранео й беше казал за опожарения автомобил.

— Не напредваме със светлинна скорост, как мислиш?

— Така е — съгласи се тя.

— С какво се занимаваш сега?

— Пиша домашно.

— Децата не са ли във ваканция?

— Говоря за моето домашно. По случая.

— Идвам към вас. Мога да ти подостря моливите или да ти бърша дъската.

— Донеси една ябълка на учителката и те пускам.

20.

— Здрасти, Майкъл — извика Уес и двамата си плеснаха ръцете.

— Здрасти.

Поговориха за тенис (О’Нийл също играеше) и за поправяне на ракети. Слабото, мускулесто момче се справяше с всеки спорт, който опиташе, но сега се занимаваше главно с тенис и футбол. Искаше да тренира карате и айкидо, но Данс го отклоняваше от бойните изкуства. Понякога в сина й назряваше необясним гняв (породен най-вероятно от смъртта на баща му) и тя не искаше да го насърчава да превръща боя в хоби.

О’Нийл бе поел мисията да занимава момчето с други спортове и развлечения. Посвети го в двете си хобита, които бяха диаметрално противоположни: да колекционира книги и да обикаля из любимото си място на земята — залива Монтерей. (Понякога Данс си мислеше, че детективът е роден в неподходящо време. По-лесно си го представяше като капитан на старовремски платноход или рибарско корабче през трийсетте.) Понякога, когато тя излизаше по женски с Маги, Уес прекарваше следобеда на риболов с О’Нийл или просто наблюдаваха китовете от лодката му. Катрин страдаше от ужасна морска болест, ако не се нагълта с хапчета, но синът й беше роден за моряк.

Уговориха се да отидат за риба след няколко седмици, после Уес пожела лека нощ и отиде да си легне.

Данс наля две чаши вино. О’Нийл предпочиташе червено, по-специално — каберне. Тя си наля пино грижо. Влязоха в хола и седнаха на дивана. О’Нийл случайно се настани точно под сватбения портрет на Данс. Детективът и Бил Суенсън бяха добри приятели и неведнъж бяха работили заедно. През един кратък период преди смъртта на съпруга й и тримата бяха в полицейската система. Дори по едно разследване работиха заедно: Бил — от страна федералните власти; Данс — на щатските; О’Нийл — от окръжните.

Със силно изщракване детективът отвори пластмасовата кутия с готово суши, което бе купил на идване. Подобно на камбанката в експериментите на Павлов звукът събуди хранителните рефлекси на двете кучета и те дотичаха. Дилън, германската овчарка, бе кръстен на любимия певец и музикант на Данс, а Патси, птичарката — в памет на госпожица Клайн, любимата й кънтри певица.

— Може ли да им дам?… — попита О’Нийл и вдигна парче риба тон с пръчиците.

— Не, освен ако не искаш след това да им измиеш зъбите.

— Съжалявам, приятели — рече детективът на животните.

Данс също отказа предложеното й суши и той започна да се храни, без да си даде труд да отвори соевия сос или горчицата. Изглеждаше много уморен. Може би разпечатването на пликчетата бе твърде голямо усилие за него в този момент.

— Искам да те попитам нещо — заговори Катрин. — Шерифът има ли нещо против, че КБР ръководи издирването?