— Благодаря — отвърна Овърби.
Келъг се обърна към него:
— Трябва да призная, че вчерашният ви ход беше доста находчив. Да проверите ресторантите. Никога не бих се досетил.
Овърби се подвоуми, преди да отговори:
— Мисля, че споменах пред Ейми Грейб, че идеята беше на Катрин.
Ти Джей леко се изкашля, но Данс не посмя да погледне към него.
— Е, чиято и да е била, се оказа добра. — Келъг се обърна към Данс: — Каква идея имате сега?
Тя му разказа. Агентът от ФБР кимна:
— Да съберете Семейството. Добре. Много добре. Те вече са преодолели зависимостта си от него. Дори да не са потърсили съвет от психотерапевт, времето е заличило останките от стокхолмския синдром. Съмнявам се, че още изпитват симпатия към него. Мисля, че трябва да го направим.
Настъпи тишина. Данс нямаше намерение да измъква шефа си от трудното положение. Накрая Овърби каза:
— Идеята е добра. Одобрявам я. Единственият проблем е с бюджета. Вижте, наскоро…
— Ние ще платим — прекъсна го Келъг и замълча.
На Данс й идеше да се изсмее.
— Вие ли?
— Ще накарам Бюрото да ги изпрати със специален чартър, ако трябва. Това устройва ли ви?
Лишен от единствения аргумент, който можеше да измисли за толкова кратко време, началникът на КБР отговори:
— Как мога да откажа коледен подарък от Чичо Сам? Благодаря, амиго.
Данс, Келъг и Ти Джей бяха в кабинета й, когато Майкъл О’Нийл се появи. Агентът от ФБР се запозна с него.
— Няма нови лабораторни резултати за уликите от Мос Ландинг — каза детективът, — но се надяваме да намерим следа в Райските поля и лозята. Накарахме и хората от хигиенната инспекция да изследват продуктите, в случай че ги е отровил с киселина.
Разказа на Келъг за веществото, намерено в опожарения автомобил.
— Има ли причина да го направи?
— За отвличане на вниманието. Или може би просто да нарани още хора.
— Не съм специалист по веществените доказателства, но идеята ми се струва добра.
Данс забеляза, че агентът от ФБР гледаше настрани, докато О’Нийл изреждаше подробностите, стараеше се да ги запомни.
Келъг добави:
— Може би ще е полезно да ви разкажа нещо за сектантския начин на мислене. В отдела сме съставили общ профил и съм сигурен, че той отчасти или изцяло важи за Пел. Дано да ви помогна да създадете някакъв план за действие.
— Добре — съгласи се О’Нийл. — Мисля, че никой от нас досега не е имал работа с такъв човек.
Първоначалният скептицизъм на Данс по отношение на специалиста по сектите се разсея сега, след като не можеха да отгатнат плановете на Пел. Не беше убедена, че убиецът прилича на другите престъпници.
Келъг се наведе над бюрото й.
— Първо, трябва да уточня, че за нас членовете на секти са жертви. Не бива да забравяме обаче, че те са не по-малко опасни от водачите си. Чарлс Менсън дори не е присъствал на убийствата на Тейт и Лабианка. Те са били извършени от членове на сектата му.
Когато говоря за водачите, обикновено казвам „той“, но жените могат да бъдат не по-малко активни и безскрупулни от мъжете. Дори много често са по-коварни.
И така, ето основният профил. Сектантският водач не се подчинява на никого, освен на себе си. Винаги иска да има стопроцентова власт. Иска да определя как подчинените му да прекарват всяка минута от живота си. Измисля им работа, за да имат винаги занимание, дори да правят безсмислени неща. Никога не трябва да имат свободно време за самостоятелно мислене.
Сектантският водач има свой морал, който обслужва само него и онова, което е добро за сектата. Човешките закони и морал са без значение. Той кара подчинените си да мислят, че единственото правилно е онова, което той им казва — или предлага. Сектантските водачи са майстори на внушението и използват много тънки похвати, така че никой да не може да обърне думите им срещу тях. Подчинените им обаче разбират внушението.
Сектантският водач поляризира нещата и създава конфликти на противоречие. Ние срещу тях. Черно срещу бяло. Сектата е права и всеки, който не е в нея, е против нея и иска да я унищожи.
Той не допуска несъгласие. Измисля крайни, неприемливи неща и чака подчинените да оспорят правотата му — за да изпита верността им. Те трябва да жертват за него всичко, което имат — времето, парите си.