— Ще ви вземем с частен самолет.
— Частен ли?
— От ФБР.
— Олеле!
Данс разсея опасение номер три още преди жената да го изрече:
— Ще бъдете под засилена охрана. Никой няма да знае, че сте тук, ще ви пазят двайсет и четири часа в денонощието. Ще ни помогнете ли?
Мълчание.
— Трябва да попитам.
— Брат си ли? Началника? Можем да им се обадим, ако има…
— Не, не тях. Имам предвид Исус. Олеле…
— Ами, добре. — След кратка пауза Данс добави: — Дали скоро ще се посъветвате с Него?
— Ще ви се обадя пак, агент Данс.
Затвориха. Данс се обади на Уинстън Келъг и го уведоми, че чакат Божието разрешение. Това го развесели:
— Доста далечен разговор.
Данс реши в никакъв случай да не казва на Овърби чие разрешение чакат. Дали идеята наистина беше толкова добра?
После се обади в „Женска инициатива“ в Сан Диего. Когато Ребека Шефилд се обади, полицайката се представи:
— Здравейте. Аз съм Катрин Данс от Монтерей. Обаждам ви се…
Жената я прекъсна:
— Постоянно гледам новините през последните двайсет и четири часа. Какво е станало? Почти го хванахте, но ви се изплъзна, така ли?
— Да, за съжаление.
Ребека издиша шумно:
— Е, схващате ли сега?
— Да схващаме? Какво?
— Пожар в съда. Пожар в електростанцията. Два пъти палеж. Виждате ли закономерността? Улучил е нещо, което действа, и го повтаря.
Точно каквото си мислеше Данс. Предпочете обаче да не се оправдава. Само отбеляза:
— Той не прилича на никой друг престъпник.
— Да, така е.
— Госпожице Шефилд, искам да ви кажа нещо…
— Чакайте. Нека първо аз да ви кажа.
— Слушам ви — смутено отвърна Данс.
— Ще ме извинявате, ама представа нямате с кого си имате работа. Трябва да направите онова, което разправям на курсовете. Те са за властта в бизнеса. Много жени си мислят, че могат ей-така, както си пият кафето, да теглят майната на малоумните си шефове или на жестоките си гаджета и това е, край. Само че не става така. Не можеш да налучкваш, не можеш да импровизираш.
— Благодаря ви за…
— Първо, намерете проблема. Например — отивате на среща с непознат. Второ, установете фактите, които стоят зад проблема. Изнасилили са ви при такава среща. Трето, потърсете решение. Няма да отидете, като пренебрегнете страховете си. Няма да си стоите вкъщи и да престанете да се срещате с мъже. Ще си съставите план: започвате предпазливо, срещате се с мъжете на обяд, на обществени места, излизате само с такива, които не са твърде напористи, не се държат твърде нахално, не пият и т.н. Разбирате какво искам да кажа. След това бавно разширявате кръга от хора, с които се виждате. След три до шест месеца или година ще сте решили проблема. Създайте си план и го изпълнявайте. Разбирате ли ме?
— Да, разбирам.
На Данс й минаха две мисли: първо, за семинарите й вероятно се редяха опашки от жени, готови да платят луди пари, за да ги слушат. Второ, Ребека Шефилд едва ли беше много приятна компания. Питаше се дали жената е свършила с поученията.
Не беше.
— Така, днес имам семинар, който не мога да отменя. Но ако не сте го хванали до утре сутринта, искам да дойда при вас. Може би ще си спомня нещо отпреди осем години, което да ви е от полза. Има ли някакъв проблем?
— Не, напротив. Чудесна идея.
— Вижте, трябва да тръгвам. Какво щяхте да ме питате?
— Не е важно. Да се надяваме, че ще го хванем по-рано, но ако няма напредък, ще ви се обадя, за да уредим идването ви.
— Това вече е някакъв план — надменно отбеляза жената и затвори.
22.
В мотел „Сий Вю“ Даниел Пел вдигна очи от компютъра на Джени. Жената се примъкваше съблазнително към него. Измърка и прошепна:
— Върни се при мен в леглото, мили. Искам да ме чукаш.
Той изключи екрана, за да не й покаже какво гледа, и обхвана с ръка тънката й талия.
Мъжете и жените са в постоянна борба за власт. Отначало на мъжете им е по-трудно, докато преодолеят защитата на жената, докато изградят деликатни връзки, докато открият предпочитанията и страховете й, които тя се опитва да скрие. Може да са нужни седмици или дори месеци, докато я подчиниш. Успееш ли, можеш да я използваш, колкото си искаш.
„О, ние сме сродни души…“