От друга страна, жената има природни дадености и е достатъчно да се приближи до мъжа (понякога дори и това не се налага), за да го накара да направи всичко за нея. Проблемът й се появява по-късно. Когато сексът свърши, властта й изчезва.
Джени Марстън имаше възможност да командва на няколко пъти след бягството му, нямаше спор: първия път в колата; в леглото, здраво вързана с чорапогащите; и след това — по-спокойно и по-вълнуващо — на земята с някои аксесоари, които много допадаха на Пел. (Джени, разбира се, не си падаше по този вид секс, но неохотното й съгласие бе по-възбуждащо, отколкото ако изпитваше истинско удоволствие.)
Сега влиянието й бе отслабнало. Добрият учител обаче никога не показва пред ученика си, че не му се занимава с него. Пел се усмихна и погледна тялото й, сякаш изпитваше истинско влечение.
— Иска ми се, красавице, но ти ме изтощи. Освен това трябва да свършиш една работа.
— Аз ли?
— Да. След като полицията вече знае, че съм тук, ще трябва сама да се справиш.
По новините бяха съобщили, че беглецът вероятно още е в околността, затова трябваше да внимава.
— Ами, добре. Но предпочитам да ме чукаш.
Тя се нацупи. Вероятно бе от жените, които си мислят, че мъжете се впечатляват от фасони. Това не вървеше при него и тя скоро щеше да го научи. Сега й предстоеше друг важен урок.
— Върви да си отрежеш косата.
— Косата ли?
— Да. И ще я боядисаш. Хората в ресторанта те видяха. Купих кафява боя от мексиканския магазин.
Пел извади кутията от чантата.
— О, помислих, че е за теб.
Тя се усмихна смутено и нави един кичур около пръстите си.
С новата й прическа Даниел Пел не целеше друго, освен да промени вида й, за да не могат да я познаят. Съзнаваше обаче, че има и още нещо. Косата на Джени бе за нея като любимата й розова блузка и това веднага го заинтригува. Спомни си я как седеше в колата, когато я видя за пръв път на паркинга на „Хол Фуудс“, и старателно я разресваше.
Информацията, която издаваме за себе си…
Тя не искаше да се подстригва. Всъщност това й беше много неприятно. Дългата коса имаше голямо значение за нея. Пел предполагаше, че тя е някакво утешение за грозотата й. Жалка компенсация за плоските гърди и месестия нос.
Джени не помръдна от леглото. След малко каза:
— Ами, добре, скъпи, ще я отрежа, разбира се. Щом искаш. — Замълча за миг. — Обаче си мислех… Не е ли по-добре да се махнем оттук? След случката в ресторанта? Няма да понеса, ако ти се случи нещо… Хайде да си намерим друга кола и да отпрашим за Анахайм! Ще живеем щастливо. Обещавам ти, миличък! Ще те направя щастлив. Ще издържам семейството. Можеш да си седиш вкъщи, докато те забравят.
— Звучи прекрасно, скъпа, но не можем да тръгнем сега.
— Така ли?
Тя очакваше обяснение. Пел не й го даде.
— Хайде, върви да се подстрижеш. — Добави шепнешком: — Подстрижи я късо. Много късо.
Подаде й ножица. Ръцете й потрепериха, когато я вземаше.
— Добре.
Джени отиде в малката баня и включи всички лампи. Заради опита от фризьорския салон, където беше работила навремето, или понеже се колебаеше, тя постоя още малко, преди да издърпа първия кичур и се подготви да го отреже. Взираше се в огледалото и неуверено въртеше ножицата. Притвори вратата.
Пел се настани на леглото така, че да я вижда добре. Въпреки оправданията си преди малко, той почувства, че се изчервява и балонът отново започва да расте.
„Хайде, красавице, направи го!“
По страните й потекоха сълзи. Тя повдигна един кичур коса и разтвори ножицата. Пое си дълбоко дъх и го отряза. Избърса лицето си, пак вдигна ножицата.
Пел я гледаше.
Сетне смъкна панталоните си, бельото. Беше адски възбуден. При всяко падане на кичур върху пода в банята поглаждаше члена си.
Джени не бързаше. Стараеше се да оформи добре косата си. Освен това от време на време спираше да си поеме въздух и да избърше сълзите си.
Цялото внимание на Пел бе съсредоточено върху нея.
Дишането му все повече се учестяваше. „Режи, красавице. Режи!“
На два пъти за малко да свърши, но успя да се спре точно навреме.
Все пак той бе кралят на самоконтрола.
Болницата „Монтерей Бей“ е хубаво място, разположена е край един изпълнен със завои участък на шосе №68 — пътна артерия с много лица, която преминава по магистрали и товарни пътища, дори по селски улици от Пасифик Гроув през Монтерей, та до Салинас. Шейсет и осмо е сънната артерия в страната на Джон Стайнбек.