— Съжалявам за брат ви и знам как се чувствате. Но не можете да ме уплашите.
Младежът се изсмя:
— Вие сте като всички…
— Чуйте ме — спокойно го прекъсна Данс. — Не сме наясно какво точно е станало, но знаем, че избягалият затворник е обезоръжил брат ви. Той е държал престъпника на мушка, но е позволил да му вземат оръжието и е изгубил контрол над ситуацията.
— Искате да кажете, че грешката е на брат ми? — недоумяващо попита Хулио.
— Да. Точно това искам да кажа. Вината не е моя, нито на Майкъл. Брат ви сам си е виновен. Това не означава, че не е способен полицай. Но е допуснал грешка. И ако искате да намесите пресата, този факт ще излезе наяве.
— Заплашвате ли ме?
— Искам да разберете, че на никого няма да позволя да пречи на разследването.
— О, не знаеш с кого си имаш работа, госпожичке!
Той се обърна и гневно се отдалечи по коридора.
Данс го изпрати с поглед, докато се опитваше да се успокои. Пое си дълбоко въздух. После се върна при другите.
— Извинявайте за това — каза господин Милар, хванал съпругата си за раменете.
— Разстроен е — отвърна Катрин.
— Моля ви, не го слушайте. Говори неща, за които по-късно ще съжалява.
Тя не смяташе, че младежът ще съжали дори за една дума, която е казал. Знаеше обаче, че няма скоро да се обади на репортерите.
Майка му се обърна към О’Нийл:
— Хуан винаги е говорил добри неща за вас. Знам, че не обвинява никого. Сигурна съм.
— Хулио обича брат си — успокои я О’Нийл. — Просто е загрижен за него.
Доктор Олсън дойде. Информира накратко полицаите за положението. Нямаше почти нищо ново. Все още се опитваха да стабилизират състоянието на пострадалия. Щом опасността от шок и инфекция отминеше, щяха да го изпратят в главния център за лечение на изгаряния. Положението беше сериозно, призна лекарят. Не знаеше дали младежът ще оцелее, но щяха да направят всичко възможно.
— Споменавал ли е нещо за нападението? — попита О’Нийл.
Лекарят мрачно погледна към монитора.
— Каза няколко думи, но нищо свързано.
Родителите продължиха да се извиняват за поведението на малкия си син. Данс отдели няколко минути да ги успокои, след което с О’Нийл им казаха „довиждане“ и излязоха.
Детективът подрънкваше с ключовете на колата си.
Всеки специалист по кинесика знае, че е невъзможно да скриеш силни чувства. Чарлс Дарвин пише: „Потиснатите емоции почти винаги се появяват чрез някакво движение на тялото.“ Обикновено това са жестове на ръцете и пръстите или потропване с крак — лесно можем да контролираме думите си, изражението или погледа си, но върху крайниците си упражняваме далеч по-слаб съзнателен контрол.
Майкъл О’Нийл дори не подозираше, че си играе с ключовете.
— Тук са най-добрите лекари в околността — увери го Данс. — Мама също ще го наглежда. Познаваш я. Ще притисне директора на болницата, ако сметне, че са необходими повече грижи.
Майкъл се усмихна сдържано. Умееше да прикрива тревогите си.
— Ще направят чудеса за него — повтори тя, без да има представа на какво, са способни лекарите.
С О’Нийл имаха доста случаи, от които да черпят кураж, главно с техни колеги, но това не можеше да се каже за смъртта на съпруга й и влошаващото се психично състояние на О’Нийловия баща. Никой от двамата не умееше да изразява съчувствие и да утешава — баналностите като че ли ги отдалечаваха един от друг. Обикновено самото присъствие на другия оказваше най-голям ефект.
— Да се надяваме.
Когато наближаваха изхода на болницата, Уинстън Келъг й се обади. Данс се спря да говори, а О’Нийл продължи към колата.
Тя разказа на Келъг за Милар. Научи от него, че търсенето на свидетели в Бейкърсфийлд е било неуспешно; никой не беше видял някого да влиза у лелята на Пел и да взима чука. Колкото до портфейла с инициали Р. Х., намерен в кладенеца, криминалистите от федералното бюро не бяха успели да открият купувача.
— И още нещо, Катрин. Уредих самолет в Окланд, ако Линда Уитфийлд получи позволение свише. И още нещо. Какво става с третата жена?
— Саманта Маккой ли?
— Да. Обади ли й се?
В този момент Данс случайно погледна към другия край на паркинга. Майкъл О’Нийл тъкмо затваряше телефона си. Към него вървеше висока, красива блондинка. Тя му се усмихна, прегърна го и го целуна.