— Катрин, чуваш ли?
— Какво?
— Саманта Маккой.
— Извинявай. — Данс отмести поглед от О’Нийл и блондинката. — Не съм й се обаждала. Сега тръгвам към Сан Хосе. Щом си е дала труда да смени името си, май е по-добре да я видя лично. Мисля, че ще трябва доста повече от едно телефонно обаждане, за да я убедя да ни съдейства.
Данс затвори и се приближи към О’Нийл и жената, които още се прегръщаха.
— Катрин.
— Здравей, Ан, как си?
— Добре, благодаря — отвърна съпругата на О’Нийл.
— Как са децата?
— В петък им беше последният учебен ден. Сега са на седмото небе от щастие. Как са Маги и Уес?
— Вече ходят на лагер.
Ан О’Нийл кимна към болницата:
— Дойдох да видя Хуан. Майк каза, че не е добре.
— Състоянието му е доста тежко. В безсъзнание е. Родителите му обаче са там. Ще ти се зарадват, сигурна съм.
Ан носеше малък фотоапарат през рамо. Благодарение на пейзажиста Ансъл Адамс и клуба „Еф 64“ Северна и Централна Калифорния са Мека на световната фотография. Ан имаше галерия в Кармел и продаваше снимки с колекционерска стойност. Под „колекционерска стойност“ се имаха предвид произведения на фотографи, които вече не са между живите: Адамс, Алфред Щиглиц, Едуард Уестън, Имоджен Кънингам, Анри Картие-Бресон. Снимаше също за няколко вестника, включително за големи ежедневници в Сан Хосе и Сан Франциско.
— Майкъл каза ли ти за партито довечера? — попита Данс. — За рождения ден на баща ми.
— Каза ми. Мисля, че ще дойдем. — Ан отново целуна съпруга си и тръгна към болницата. — До скоро, скъпи.
— Чао, мила.
Данс кимна за довиждане и се качи в колата си. Хвърли чантичката си върху дясната седалка. Отби се да зареди, взе си кафе и поничка и потегли на север по шосе №1, наслаждавайки се на красивата гледа към залива Монтерей. Мина покрай общежитията на Калифорнийския университет в Монтерей, на мястото на бившия Форт Орд (това бе може би единственото висше учебно заведение в страната, разположено непосредствено до забранен район, пълен с неизбухнали снаряди). Спомни си, че университетът е получил повечето хардуер и програми на Уилям Кройтън. Хрумна й, че ако компютърните специалисти още изследват създаденото от този човек преди осем години, значи сигурно е бил гений. Програмите, които Уес и Маги използваха, остаряваха за по-малко от година. От какви гениални изобретения се беше лишил светът заради убийството на Уилям Кройтън?
Данс отвори бележника си и намери номера на фирмата, в която работеше Саманта Маккой. Телефонира и поиска да говори с нея, като беше готова да затвори, ако тя се обади. Секретарката обаче й каза, че днес Маккой е останала да работи вкъщи. Данс затвори и накара Ти Джей да й изпрати координатите на дома на Саманта.
След няколко минути, точно когато включваше уредбата, телефонът й иззвъня. Погледна екранчето. По случайност в този момент „Феърфийлд Фор“ запяха поредния госпъл. Данс се обади. Линда Уитфийлд се обаждаше от църквата.
— Удивително милосърдие, как сладък е звукът…
— Агент Данс…
— Наричайте ме Катрин, моля.
— … който спаси мен клетника…
— Обаждам се да ви кажа, че ще дойда утре сутринта да ви помагам, ако още искате.
— Да, много ще се радвам, ако дойдете. Ще накарам някого да ви се обади, за да уреди пътуването ви. Много ви благодаря.
— … загубен бях, но себе си аз пак открих…
Колебание. След няколко секунди жената отвърна тържествено:
— Няма защо.
Две от три. Данс се замисли дали от тази среща все пак щеше да има полза.
23.
Седнал до отворения прозорец в мотел „Сий Вю“, Даниел Пел непохватно пишеше на лаптопа. Бе имал възможност да поработи на компютър в затвора, но там нямаше достатъчно време спокойно да овладее основните умения. Цяла сутрин се ровеше в компютъра на Джени. Обяви, новини, порно… удивително.
По-съблазнителна дори от секса беше възможността да търси информация, да научава повече неща за хората. Пел подминаваше несъщественото и работеше усилено. Първо прочете всичко, което можеше, за Джени — рецепти (купища от тях), имейли, любими сайтове — за да се увери, че наистина е такава, за каквото се представяше. После потърси няколко души от миналото си (беше важно да ги открие), но без особен успех. Пробва в сайтовете на данъчната служба, на нотариата, статистическия институт. Оказа се обаче, че почти за всичко трябва да имаш кредитна карта. А кредитните карти, също като мобилните телефони, оставят следи.