— Трябва да свърша няколко неща, красавице. Искам да ме закараш.
— Разбира се, само кажи къде.
Той внимателно се вгледа в картата. Когато вдигна очи, Джени се беше отдалечила.
Върна се след малко с няколко неща, които бе взела от чантата в гардероба. Сложи ги на леглото пред него и коленичи на пода. Като куче, което донася на господаря си топка и иска да си играе.
Пел се подвоуми, но си напомни, че е хубаво да даваш контрол на другия от време на време, ако обстоятелствата го позволяват.
Посегна към нея, но тя легна и се просна по корем, без да я подканва.
Има два начина да се стигне от Сан Хосе до Монтерей. Можете да тръгнете по шосе №1, което се вие покрай брега през Санта Крус, после да минете напряко по причиняващото морска болест Седемнайсето, през натруфения Лос Галанос, където можете да купите занаятчийски произведения, кристали, тамян или избелели рокли в стила на Джанис Джоплин (е, добре де, в стил „Роберто Кавали“ и „Ди анд Джи“).
Можете да тръгнете по шосе №156, да отбиете по Сто и първо и ако колата ви е с държавни номера, да изгорите всичкия бензин в резервоара си и да стигнете в града след час.
Катрин Данс избра втората възможност.
Дискът с госпълите беше свършил и тя слушаше мексиканска музика — певицата Хулиета Венегас. Прочувствената „Вердад“ караше колонките да вибрират.
Със сто и петдесет мина през Гилрой, столицата на чесъна на света. Недалеч бяха Кастровил (разбирай артишоци) и Уотсънвил с безкрайни боровинкови насаждения и гъбарници. Обичаше тези градчета и се дразнеше на зевзеците, които намираха за смешни идеите да се обяви кралица на артишока или да се редиш на опашка, за да галиш морски мекотели на монтерейския фестивал на калмарите. Все пак „големите граждани“ плащаха луди пари за вносен зехтин или балсамов оцет, с които да подправят същите тези артишоци и калмари.
Тези градчета бяха уютни и отрудени, наситени с история. Те бяха и нейната среда, част от Западния централен район на Калифорнийското бюро за разследване.
Видя табела, канеща туристите да посетят лозе в Морган Хил, и й хрумна нещо. Обади се на Майкъл О’Нийл.
— Ало.
— Спомних си за киселината, която са намерили в изгорелия автомобил в Мос Ландинг. Има ли нещо ново за това?
— Хората на Питър работят по случая, но още нямат следи.
— Колко души претърсват градините и лозята?
— Около петнайсет от пътната, петима от нашите, няколко униформени от Салинас. Нищо не са открили.
— Хрумна ми нещо. Каква точно е киселината?
— Изчакай.
Поглеждайки ту пътя, ту бележника в скута си, тя записа непонятните термини, които О’Нийл й продиктува.
— Е, какво, кинесиката не ти ли стига? Сега и с криминалистика ли си се захванала?
— Умната жена знае докъде да спре. След малко ще ти се обадя.
Данс натисна едно копче за бързо набиране и се свърза с телефон на другия край на континента.
— Амелия Сакс.
— Здравей, Катрин се обажда.
— Как си?
— Ами, била съм и по-добре.
— Предполагам. Следим случая. Как е онзи полицай? С изгарянията?
Данс се изненада, че Линкълн Райм, известен криминалист от Ню Йорк, и партньорката му Амелия Сакс следят случая „Пел“.
— За съжаление не е добре.
— Говорихме си за Пел. Линкълн си спомни делото през деветдесет и девета. Убийството на онова семейство. Имате ли някакъв напредък?
— Не много. Хитър е. Прекалено е хитър.
— Така научихме и ние от новините. Как са децата?
— Добре. Още чакаме да ни дойдете на гости. Родителите ми също. Искат да се запознаят с вас.
Сакс се засмя:
— Ще се опитам да го докарам при вас. Това би било предизвикателство.
Линкълн Райм не обичаше да пътува. Проблемът му не идваше от болестта (беше парализиран). Просто не обичаше.
Данс се беше запознала с Райм и Сакс преди година, когато отиде в Ню Йорк да води курс по кинесика. Тогава му помогна в едно разследване. Още поддържаха връзка. Със Сакс бяха станали особено близки. Това често се случва с жените в трудната полицейска професия.
— Нещо ново за другия ни приятел? — попита Сакс.
Имаше предвид престъпника, когото не бяха успели да заловят в Ню Йорк миналата година. Беше им се изплъзнал и изчезна, вероятно в Калифорния. Данс бе започнала разследване, но не откри нищо, а и той можеше вече да не е в страната.