Един поглед върху лицето й — ужасените очи, треперещата брадичка — убеди Данс, че няма начин да я склони.
— Разбирам.
— Съжалявам. Не мога да го направя.
Саманта си тръгна към къщата. На вратата се обърна и се усмихна широко.
Дали бе променила решението си? За момент Данс се обнадежди.
Жената й помаха и весело извика:
— Чао! Радвам се, че се отби.
С тази поредна лъжа Саманта Маккой влезе в къщата. Вратата се затвори.
24.
— Чухте ли за това? — попита Сюзан Пембъртън, докато сипваше захар в кафето си с мляко.
Въпросът беше към Сесар Гутиерес, седнал срещу нея в хотелския бар. Сюзан махна към телевизора, откъдето ги гледаше снимка на Даниел Пел. Отдолу бе изписан телефонен номер.
Гореща линия за издирване на беглеца.
— Не трябва ли да е „бегълец“? — попита Гутиерес.
Сюзан примигна изненадано.
— Не знам.
Бизнесменът продължи:
— Не искам да омаловажавам. Ужасно е. Чух, че убил двама души.
Красивият латиноамериканец поръси канела върху капучиното си, отпи, като разсипа малко от подправката върху панталоните си.
— Ох, гледайте какви ги правя. Много съм недодялан. — Засмя се. — Човек никъде да не ме заведе.
Опита се да изтрие петното, като само влоши положението.
— Ох!
Това беше делова среща. Сюзан, която работеше във фирма за организиране на тържества, трябваше да подготви празненство за годишнината на родителите му — но понеже в момента живееше сама, трийсет и девет годишната жена автоматично започна да го преценява и в личен план. Забеляза, че е с няколко години по-възрастен от нея и не носи венчална халка.
Бяха обсъдили подробностите за празненството — ордьоври, пилешко и риба, отворени вина, петнайсет минути за нова брачна клетва и танци с дисководещ.
Сега просто си бъбреха и пиеха кафе, преди тя да отиде в кантората и да изчисли разходите.
— Мислите ли, че са го заловили вече? — попита Гутиерес. Намръщи се и погледна навън.
— Нещо не е ли наред? — поинтересува се Сюзан.
— Може би звучи странно, но току-що видях една кола и вътре седеше някой, който много приличаше на него.
Кимна към телевизора.
— На кого? На убиеца ли?
Латиноамериканецът кимна:
— Да. И зад волана седеше жена.
По телевизията току-що бяха съобщили, че съучастничката е млада жена.
— Накъде тръгнаха?
— Не обърнах внимание. Мисля, че към закрития паркинг при банката.
Тя погледна натам. Бизнесменът се усмихна:
— Но това е глупаво. Едва ли е наблизо. — Кимна в посоката, към която гледаха. — Какъв е този плакат? Виждах и други из града.
— О, за концерта в петък. Част от честванията на Джон Стайнбек. Чели ли сте негови книги?
— О, да. „На изток от рая“. „Дългата долина“. Били ли сте в Кинг Сити? Обожавам града. Бащата на Стайнбек имал ранчо.
Сюзан почти набожно допря длан до гърдите си.
— „Гроздовете на гнева“… Най-хубавата книга на света.
— Значи в петък имало концерт, така ли? Какво ще свирят?
— Джаз. Заради монтерейския джаз фестивал. Това е любимата ми музика.
— И на мен ми харесва. Ходя на фестивала винаги, когато мога.
— Наистина ли?
Сюзан едва се сдържа да не докосне ръката му.
— Може на следващия да се засечем.
— Тревожа се… Така де, просто ми се иска хората да слушат повече такава музика. Истинска музика. Но младите много не я обичат.
— Да пием за това. — Той чукна чашата си в нейната. — Бившата ми жена… позволява на сина ни да слуша рап. Какви текстове! Ужасни! А е само на дванайсет.
— Това не е музика — обяви Сюзан, като си помисли: „Има бивша. Чудесно.“
Беше се заклела да не излиза с мъже над четирийсетте, които не са били женени.
Той се подвоуми, после попита:
— Вие ще отидете ли, на петъчния концерт имам предвид.
— Да, ще отида.
— Е, не знам в какво положение сте, но ако ще ходите сама, дали да не се присъединя към вас?
— О, Сесар, много ще ми е приятно.
Да се присъединя…
В наши дни това се равняваше на официално предложение.
Гутиерес се изправи. Каза, че е време да тръгва, после добави, че му било приятно да се запознае с нея, и без да се поколебае, й даде светата троица на телефонните номера: служебен, домашен, мобилен. Взе куфарчето си и двамата заедно тръгнаха към вратата. Изведнъж той спря. Сюзан забеляза, че зад тъмните очила очите му оглеждат фоайето. Гутиерес отново се намръщи.