Безжизненото тяло на Сюзан Пембъртън.
Беше я убил преди час на паркинга зад офиса й. Удуши я с тиксо.
Пел не разчиташе Джени да му помогне в убийството. Знаеше, че ще се откаже. Целият театър беше поредният урок за ученичката му.
Тя бе направила още една крачка към мястото, към което я тласкаше. Караше я да свикне с мисълта за смърт и насилие. Поне за няколко секунди тя си бе представила как забива ножа в живо човешко тяло, как гледа кръвта, как отнема живот. Миналата седмица и през ум нямаше да й мине; следващата — щеше да си го представи за по-дълго време.
После може би щеше да се съгласи да му помогне в някое убийство. А след време? Може би щеше да стигне дотам, че сама да може да убива. Бе успял да принуди жените в Семейството да вършат неща против волята си — но само дребни престъпления. Нищо свързано с насилие. Даниел Пел обаче вярваше, че има умения да превърне Джени Марстън в марионетка, каквато искаше.
Той затръшна капака на багажника. Отчупи клонка от един бор и с нея замете следите в пясъка. Върна се при колата, като метеше след себе си. Каза на Джени да кара, докато излезе на чакъл, и заличи следите от гумите. Качи се при нея.
— Аз ще карам — заяви.
— Съжалявам, Даниел — прошепна тя, като бършеше лицето си. — Нека аз да карам.
Молеше за прошка.
Урокът обаче изискваше да не й отговори.
25.
„Странен човек“ — помисли си Катрин Данс.
Мортън Негъл подръпна развлечените си панталони, седна пред масичката в кабинета й и отвори изтърканото си куфарче.
Изглеждаше зле, с разрошена оредяла коса, проскубана козя брадичка, оръфани маншети на сивата си риза, отпуснат. Не личеше обаче да има комплекси заради физиката си, прецени специалистката по кинесика. Жестовете му, премерени и сдържани, не издаваха стрес. Очите му с дяволит блясък мигновено преценяваха кое е важно и кое — не. Когато влезе в кабинета й, той не обърна внимание на обзавеждането, но веднага забеляза онова, което разкриваше лицето на Данс (вероятно изтощение), погледна приятелски, но съвсем за кратко Рей Каранео и спря погледа си върху Уинстън Келъг.
След като научи къде работи Келъг, писателят леко присви очи — явно се почуди каква работа има тук ФБР.
Сега Келъг бе облечен доста нехарактерно за федерален агент — с бежово карирано яке, тъмни панталони и синя риза. Не носеше вратовръзка. При все това се държеше като типичен представител на Бюрото, небрежно, сякаш си е вкъщи. Обясни на Негъл, че е само наблюдател и е дошъл „да помогне“.
Писателят се изсмя по типичния си начин, сякаш искаше да каже: „Ще видим тая работа.“
— Ребека и Линда се съгласиха да ни помогнат — каза Данс.
Негъл вдигна вежди:
— Сериозно? Ами третата? Саманта?
— Тя не.
Писателят извади три листа от куфарчето си. Постави ги на масата.
— Това е моето скромно творение. Кратка биография на Даниел Пел.
Келъг придърпа стола си до този на Данс. За разлика от О’Нийл той явно не ползваше афтършейв.
Писателят повтори онова, което беше казал на Данс предишния ден: книгата му нямаше да е за самия Пел, а за жертвите му.
— Издирвам всички, които са били засегнати от убийството на Кройтън. Дори служителите му. Фирмата му в крайна сметка е била купена от по-голяма компания и стотици души са останали без работа. Може би е нямало да се случи, ако не беше убит. Ами професията му? Тя също е пострадала. Той е бил един от най-находчивите програмисти в Силициевата долина. Създал е десетки програми, които са изпреварили времето си. Много от тях дори нямали приложение тогава, толкова били напреднали. Сега ги няма. Можеше да създаде революционни програми с приложение в медицината, науката, комуникациите.
Данс си спомни, че си помисли същото, когато минаваше покрай местния колеж на Калифорнийския университет, който е получил повечето апаратура и софтуер на Кройтън.
Негъл кимна към онова, което беше написал, и продължи:
— Това е разказ за истинския живот на Даниел Пел, доколкото съм успял да събера. Много е интересно: престъпникът променя автобиографията си в зависимост от това, с кого говори. Да кажем, че иска да спечели симпатията на някого, чиито родители са починали още докато е бил дете. Пред такива хора казва, че е останал сирак на десет. Или ако иска да спечели някого, чийто баща е бил военен — разказва му как, когато е служил в армията, най-близкият му приятел е загинал. Ако слушаш него, може да има двайсет различни Пеловци. Ето истината: Пел е роден през октомври хиляда деветстотин шейсет и трета. На седми. На всички обаче казва, че рожденият му ден е двайсет и втори октомври. Това е денят, в който Лий Харви Осуалд е застрелял Кенеди.