— Възхищавал ли се е от убиеца на президента? — попита Келъг.
— Не, явно смята Осуалд за неудачник. Според него той е твърде податлив и наивен. Възхищавал се е обаче на факта, че един човек с едно действие може да има такова влияние. Да накара толкова хора да скърбят, да промени изцяло хода на страната, съдбата на света.
Даниел не е имал трудно детство. Баща му, Джоузеф Пел, бил търговец, майка му — секретарка, където я вземели. Семейство от средната класа. Майката — Елизабет — пиела много. Можем да предположим, че не му е обръщала внимание, но не го е малтретирала, не е имало лишения. Починала от цироза, когато Даниел бил в пубертета. След смъртта на жена си бащата правел всичко възможно да отгледа сина си, но Даниел не позволявал на никого да се меси в живота му. Не търпял никой да го командва — учители, шефове и най-вече баща му.
Данс спомена за записа, който бяха гледали с Майкъл О’Нийл, твърденията на Пел, че баща му го карал да му плаща наем, биел го, изоставил семейството и накрая умрял.
— Всичко е лъжа — обяви Негъл. — Но баща му несъмнено е бил с труден характер. Бил религиозен — много религиозен и много строг. Бил ръкоположен свещеник — от някаква консервативна презвитерианска секта в Бейкърсфийлд — но никога не е имал собствена църква. Работел като помощник-свещеник, но накрая бил освободен. Срещу него имало много жалби, че бил прекалено нетолерантен, твърде строго съдел паството. Опитал се да направи собствена църква, но презвитерианският синод дори не искал да го чуе. Накрая продал свещените си книги и иконите. Можем да предположим обаче, че доста е вгорчил живота на сина си. Вероятно е станал причина и за алкохолизма на жена си.
Религията не играеше голяма роля в живота на Данс. С Уес и Маги празнуваха Коледа и Великден, но основните символи на вярата им бяха заекът и добрият старец с червения костюм. Данс бе създала своя собствена етика, с която възпитаваше децата — твърди, неоспорими правила, общи за повечето религиозни течения. Достатъчно дълго обаче работеше в силите на реда, за да знае, че религията често играе важна роля за престъпността. Не само в предварително подготвените терористични действия, а и при по-обикновени престъпления. Веднъж с Майкъл О’Нийл прекараха близо десет часа в един тесен гараж в Марина, преговаряйки с фанатизиран свещеник, който искаше да убие жена си и дъщеря си в името на Исус, защото момичето било забременяло. Спасиха семейството, но Данс ясно осъзна колко опасна може да бъде духовната праволинейност.
Негъл продължи:
— Бащата на Пел се пенсионирал, преместил се във Финикс и се оженил повторно. Втората му съпруга починала преди две години, а Джоузеф — миналата от сърдечен удар. Пел явно не е поддържал връзки с тях. Няма чичовци от двете страни и единствената му леля е в Бейкърсфийлд.
— Жената с болестта на Алцхаймер ли?
— Да. Има обаче и брат.
Значи не е бил единствено дете, както твърдеше.
— Брат му е по-голям. Преди година се преместил в Лондон. Търговски представител е на американска компания. Не дава интервюта. Знам само името му — Ричард Пел.
— Ще накарам да го издирят — обяви Данс.
— Братовчеди? — поинтересува се Келъг.
— Лелята е стара мома. — Негъл почука по листата и се подсмихна. — И така, стигаме до юношеските години на Пел. Постоянно е лежал в арестите за непълнолетни — главно за дребни кражби. Няма обаче данни за насилие. Досието в младежките му години е удивително чисто. Няма сведения за сбивания, нападения с цел грабеж, няма данни да е изпадал в ярост. Според един следовател Пел би наранил човек само ако с това ще постигне нещо. Насилието не му е доставяло удоволствие, нито го е отблъсквало. Виждал в него само инструмент.
Данс си спомни първоначалната си преценка — Пел убиваше хладнокръвно, когато сметнеше за необходимо.
— Не се е занимавал с наркотици. Никога не е взимал. Освен това не пие никакъв алкохол.
— Образование?
— Тук става интересно. Той е гениален ум. Бил е пълен отличник в гимназията. Получавал само най-високи оценки в свободно избираемите часове, но не се явявал на изпити, ако се опитали да го задължат. В затвора учил право и сам водил защитата си при обжалването по случая „Кройтън“.