— Не мърдай!
Той застина неподвижно.
— Хвърли ножа!
Пел се подвоуми. Пистолетът не трепваше — явно този, който го държеше, нямаше да се поколебае да дръпне спусъка. Престъпникът въздъхна. Ножът издрънча на земята. Пел погледна назад. Зад него стоеше млад латиноамериканец, цивилен полицай. Държеше радиостанция.
— Тук Хуан Милар. Катрин, чуваш ли?
— Казвай — чу се женски глас.
Катрин…
— Код единайсет девет девет, веднага изпратете подкрепления при аварийния изход на ареста. Има двама ранени. Тежко. Девет четири пет, изпратете линейка. Повтарям, код единайсет девет…
В този момент резервоарът на близката кола се взриви. През вратата нахлуха пламъци.
Полицаят приклекна.
Пел — не.
Пламъците опърлиха брадата му, лизнаха врата му, но той не помръдна.
Дръж здраво…
4.
Катрин Данс крещеше по радиостанцията:
— Хуан, къде е Пел?… Хуан, отговори! Какво става там?
Никакъв отговор.
Код единайсет девет девет се използва в пътната полиция, но всички полицаи в Калифорния го знаят. Означава, че полицаят се нуждае спешно от подкрепления.
След последното включване обаче никой не отговаряше.
Шефът на охраната — побеляло бивше ченге — надникна в кабинета.
— Кой води акцията? Кой командва?
Сандовал погледна Данс:
— Ти си най-старша.
Тя никога не бе попадала в подобна ситуацията — запалителна бомба и бягство на убиец като Даниел Пел — но и не знаеше някой в щата да е попадал. От нея се искаше да ръководи действията на колегите си, докато някой от шерифството или от пътната полиция се намеси. Много беше важно да се действа бързо и решително.
— Добре.
Нареди на началника на охраната веднага да изпрати всичките си хора долу и да блокират изходите.
Навън ехтяха писъци. Хора бягаха по коридора. Пращяха радиостанции.
— Гледайте. — Ти Джей кимна към прозореца, небето бе закрито от гъст дим. — Леле-мале!
Въпреки че сградата вероятно гореше, Катрин реши да остане в кабинета на Сандовал. Не искаше да губи време да се мести. Ако огънят стигнеше до тях, можеха да скочат през прозорците върху покривите на колите на предния паркинг четири метра под тях. Данс отново се опита да се свърже с Хуан Милар, но не успя. Обърна се към началника на охраната:
— Трябва да претърсим сградата стая по стая.
— Слушам.
Той изтича навън.
— Ако се измъкне, искам пътищата да се блокират — добави Данс към Ти Джей.
Свали сакото си и го хвърли на едно кресло. Под мишниците й се бяха образували петна от пот.
— Тук, тук, тук…
Затропа с нокът по ламинираната карта на стената, докато показваше местата на блокадите. Ти Джей се обади в пътната полиция и шерифството.
Сандовал мрачно наблюдаваше задимения паркинг. Пламъците се отразяваха в стъклата. Той мълчеше. Получиха се още рапорти. От Пел нямаше следа — нито вътре, нито вън.
Хуан Милар също го нямаше.
След няколко минути началникът на охраната пак се появи. Лицето му беше изцапано със сажди, кашляше.
— Огънят е овладян. Ограничихме го и отвън. Но, Санди… Трябва да ти кажа, че Джим Бакстър е мъртъв. Надзирателят от „Капитола“ също. Наръгани са. Изглежда, че Пел някак се е сдобил с нож.
— Не — прошепна Сандовал. — Не, не!
— Ами Милар? — попита Данс.
— Не можем да го открием. Може би го е взел за заложник. Намерихме радиостанция. Предполагам, че е неговата. Не можем да разберем обаче накъде е избягал Пел. Някой е отворил аварийния изход отзад, но допреди няколко минути там навсякъде гореше. Няма как да е минал оттам. Другата възможност е през сградата, но някой щеше да го види със затворническия гащеризон.
— Освен ако не се е преоблякъл с дрехите на Милар.
Ти Джей я погледна тревожно. И двамата знаеха какво означава това.
— Съобщете на всички, че може да е облечен с тъмен костюм и бяла риза. — Милар беше по-висок от Пел. Данс добави: — Крачолите му сигурно са навити.
Началникът на охраната вдигна радиостанцията си и предаде предупреждението.
Ти Джей свали мобилния си телефон от ухото, след като проведе кратък разговор.
— Пътните са изпратили коли и мотоциклети. — Махна към картата. — До петнайсет минути ще са блокирали главните пътища.