Данс си спомни коментара му по време на разпита за юридическия колеж „Хастингс“.
— Стигнал до Калифорнийския върховен съд. Едва миналата година излезли с присъда срещу него. Това явно е бил тежък удар. Мислел си е, че ще го пуснат.
— Е, може да е умен, но не чак толкова, че да се измъкне от затвора. — Келъг потупа с пръст по следващия абзац в биографията, където бяха изброени около седемдесет и пет ареста. — Това е твърде показателно.
— И е само върхът на айсберга. Пел обикновено е принуждавал други да вършат престъпления. Той вероятно стои зад стотици нарушения, за които са били заловени други. Грабежи, кражби, джебчийство. Така се е прехранвал — карал е хората около него да вършат мръсната работа.
— Оливър — измърмори Келъг.
— Какво?
— Чарлс Дикенс. „Оливър Туист“… Чели ли сте я?
— Гледала съм филма — отговори Данс.
— Добро сравнение, Фейджин, шефът на джебчиите. Пел е като него.
— Моля ви, сър, дайте още малко… — изписка Келъг с лондонски акцент.
Данс се засмя и той сви рамене.
— Пел напуснал Бейкърсфийлд и отишъл в Сан Франциско. Свързал се с някои хора там, бил заловен за няколко дребни престъпления. За известно време се покрил. После бил арестуван в Северна Калифорния по разследване за убийство.
— Убийство ли?
— Да. Убийството на Чарлс Пикъринг в Рединг. Пикъринг бил държавен служител. Бил прободен с нож сред възвишенията над града само час след като го видели да разговаря с човек, който приличал на Пел. Жестоко убийство. Имал десетки рани. Всичко наоколо било в кръв. Пел си намерил алиби — от тогавашната му приятелка. Нямало веществени доказателства. Местната полиция го задържала за една седмица, но после го пуснали. Случаят още не е разрешен.
После събира Семейството в Сийсайд. Още няколко години се занимава с дребни кражби. Няколко нападения с цел грабеж. Един-два палежа. Бил заподозрян за побой над местен рокер, но потърпевшият така и не подал жалба. След около месец убива семейство Кройтън. Оттогава досега — тоест до вчера — е лежал зад решетките.
— Какво казва момичето?
— Какво момиче?
— Спящата кукла. Тириса Кройтън.
— Какво може да каже? По време на убийствата е спяла. Това е установено.
— Така ли? — намеси се Келъг. — От кого?
— От следователите по делото, предполагам — неуверено изрече Негъл.
Явно не се беше замислял за това.
— Сега трябва да е… на по-малко от седемнайсет — прецени Данс. — Искам да говоря с нея. Може да се сети за нещо, което да ни помогне. Сега живее с чичо си и леля си, нали?
— Да, те са я осиновили.
— Бихте ли ми дали номера им?
Негъл се подвоуми. Погледна към лаптопа си; блясъкът в очите му изчезна.
— Проблем ли има?
— Ами, обещах на лелята да не казвам на никого за момичето. Тя много трепери за племенничката си. Дори аз още не съм я виждал. Първо, жената беше твърдо против да се срещнем. Накрая се съгласи, но ако ви дам номера й, едва ли ще приеме да разговаря с вас и се съмнявам, че ще поиска да ме чуе повече.
— Само ни кажете къде живее. Ще намерим името й в указателя. Няма да споменавам за вас.
Той поклати глава:
— Сега са със сменено фамилно име и живеят на друго място. Страхуват се, че някой от Семейството, ще ги потърси.
— Казали сте на Катрин имената на жените — изтъкна Келъг.
— Има ги в телефонния указател. Можехте и сами да ги намерите. Тириса и леля й живеят изолирано от света.
— Вие сте ги открили — отбеляза Данс.
— Чрез доверени хора, които, гарантирам, ще пазят тайната още по-ревностно сега, след като Пел е на свобода. Знам обаче, че е важно… Знаете ли какво ще направя? Ще отида лично при лелята. Ще й кажа, че искате да говорите с Тириса за Пел. Няма да се опитвам да ги убеждавам. Ако кажат „не“, край.
Агентът на ФБР кимна:
— Не искаме нищо повече от вас. Благодаря.
Данс се втренчи в биографичните справки за убиеца.
— Колкото повече научавам за него, толкова по-малко го разбирам — измърмори.
Писателят се засмя и блясъкът се завърна в очите му:
— О, търсите отговор на големия въпрос — „Защо?“ — Извади от куфарчето си купчина листа и разгърна на един, означен с жълто листче. — Ето цитат от един разпит от психолог. Това е от малкото случаи, когато е словоохотлив.