Започна да чете:
— Пел: „Искате да ме анализирате, така ли? Искате да знаете какво ме кара да действам така? Със сигурност знаете отговора, докторе. Аз съм като всички други: всичко се корени в семейството, разбира се. Баща ми ме биеше, пренебрегваше ме, майка ми не ме е кърмила, чичо Джо правеше кой знае какво… Наследственост и възпитание, и двете идват от семейството. Но ако се замислиш прекалено много за тях, докато се усетиш, се озоваваш заобиколен от роднини и предци, те те задушават. Не, не, единственият начин да оцелееш е, като се отървеш от тях. Трябва да помниш само кой си ти и това никога няма да се промени.“
Разпитващ: „Кой си ти тогава, Даниел Пел?“
Пел (смее се): „О, аз ли? Аз съм този, който дърпа конците на душата ти и те кара да вършиш неща, на които дори не си си помислял, че си способен. Аз съм този, който те подмамва с флейтата си на места, където те е страх да отидеш. Едно ще ви кажа, докторе, ще се изненадате колко много хора копнеят да намерят своя кукловод или вълшебен свирач.“
— Трябва да се прибирам — каза Данс, след като Негъл си тръгна. Майка й и децата с нетърпение чакаха тържеството за рождения ден на баща й.
Келъг отметна един кичур от челото си. Косата отново падна напред. Той пробва пак. Данс го погледна и забеляза нещо, което не беше видяла досега — превръзка, която се подаваше изпод ризата му.
— Ранен ли си?
Той сви рамене:
— Драскотина. От една престрелка в Чикаго онзи ден.
По жестовете му личеше, че не иска да говори за това, и тя не настоя. След малко той добави:
— Престъпникът не оцеля.
Със същия тон, с който Катрин казваше, че е вдовица.
— Съжалявам. Добре ли си?
— Нищо ми няма. — След няколко секунди добави: — Е, не съм много добре. Но се справям. Понякога нищо друго не ти остава.
— Между другото, какви планове имаш за довечера — спонтанно попита тя.
— Ще докладвам на началството, после ще се изкъпя, едно уиски, сандвич и — в леглото. Е, нека да са две уискита.
— Искам да те попитам нещо.
Той вдигна вежди.
— Обичаш ли торта?
След кратко замисляне Келъг отговори:
— Това е една от любимите ми храни.
26.
— Мамо, гледай! Украсихме Палубата!
Данс целуна дъщеричката си.
— Магс, много е красиво.
Знаеше, че момиченцето едва я е дочакало, за да се похвали.
Палубата наистина беше красива. Децата се бяха трудили цял следобед, за да се подготвят за партито. Навсякъде знаменца, хартиени фенери, свещи. (Бяха го научили от майка си: в дома на Катрин Данс гостите може да не получаваха най-изисканата храна, но винаги се наслаждаваха на страхотна атмосфера.)
— Дядо кога ще си отвори подаръците?
Уес и Маги бяха спестили от джобните си пари, за да купят на Стюарт Данс риболовни принадлежности — високи ботуши и кепче. Катрин знаеше, че баща й ще се зарадва на всякакъв подарък от внуците си, но точно тези със сигурност щяха да влязат в употреба.
— Подаръците са след тортата — обяви Еди Данс. — А тя е след вечерята.
— Здравей, мамо.
Данс и майка й рядко се прегръщаха, но сега Еди я притисна до себе си за кратко, колкото да й прошепне, че иска да поговорят за Хуан Милар.
Отидоха в хола. Катрин веднага забеляза, че майка е разтревожена.
— Какво има?
— Още няма промяна. На два пъти идва на себе си. — Майка й се огледа, за да се увери, че децата не са наблизо. — Само за няколко секунди. Нямаше как да отговаря на въпроси. Но…
— Какво, мамо?
Еди зашепна още по-тихо:
— Стоях до него. Наблизо нямаше кой друг да чуе. Погледнах го и видях, че очите му са отворени. Тоест това око, което не е превързано. Устните му се раздвижиха. Наведох се. И той каза… — Отново се огледа. — Каза: „Убий ме.“ Два пъти го повтори. И пак затвори очи.
— Толкова ли много го боли?
— Не, така е упоен, че не усеща нищо. Но вижда превръзките. Вижда апаратурата. Не е глупав.
— Близките му там ли са?
— През повечето време. Брат му не мръдва оттам. Следи ни като сокол. Убеден е, че не лекуваме добре Хуан, защото е мексиканец. Направи и още няколко коментара по твой адрес.
Данс се намръщи.
— Съжалявам, но трябваше да ти кажа.
— Благодарна съм ти.
Данс много се разтревожи — не заради Хулио Милар, разбира се. С него можеше да се справи. Не, измъчваше я безнадеждното състояние на младия детектив.