Чу някакво глухо тупване и в следващия миг беше на пода. Бедрото й туптеше на мястото, където го беше ударила в ръба на плота.
Труман я гледаше отгоре с увиснала цигара между устните.
— Крек курвата на земята. — Беше с каубойските си ботуши, боксерки и нищо друго. Плътта му беше опъната по ребрата като лепенка. — Земята под крек курвата — повтори Труман и плесна с ръце пред лицето й, сякаш беше някакво лошо куче. — Не чуваш ли? Някой тропа на вратата.
Тру беше такъв задник, че онази част от Тифани, която бе все още жива — частта, която понякога я караше да се среше или да се обади на онази Илейн от клиниката за семейно планиране, която я увещаваше да се запише в списъка за изолация и детоксикация — го наблюдаваше понякога развеселено и с истински научен интерес. Тру беше стандарт за задници. Понякога Тифани се питаше: „Дали Еди-кой-си е по-голям задник от Труман?“. Малцина можеха да се сравняват с него — всъщност официално единствените досега бяха Доналд Тръмп и канибалите. Списъкът с престъпления на Труман беше много дълъг. Като момче пъхал пръст в задника си и го бутал в носовете на по-малките. По-късно крадял от майка си и залагал бижутата й. Тъкмо той беше пристрастил Тифани към метамфетамините онзи следобед, когато се беше отбил да види хубавия й апартамент в Шарлотсвил. Идеята му за шега беше да изгаси цигарата си в голата ти кожа, докато спиш. Труман беше изнасилвач, но никога не бе лежал за това. Някои задници просто вадят късмет. Лицето му бе покрито с рехава червено-златиста брада, зениците му бяха огромни, но презрително смеещото се грубо момче винаги можеше да се различи в очертанията на челюстта му.
— Крек курво, отвори се.
— Какво? — успя да каже Тифани.
— Казах ти да отвориш вратата! Господи! — Труман замахна престорено и тя се сви на кълбо и закри глава с длани. Примигна, за да махне сълзите.
— Майната ти — каза отпаднало. Надяваше се д-р Фликингър да не е чул. Той беше в тоалетната. Тифани харесваше доктора. Биваше си го. Винаги я наричаше мадам и й намигваше, за да й покаже, че не се шегува.
— Ти си една беззъба глуха крек курва — заяви Труман, пропускайки факта, че самият той се нуждае от козметична зъбна хирургия.
Приятелят на Труман излезе от тоалетната на караваната, седна на сгъваемата маса и каза:
— Крек курво, отваряй. — Изкиска се и размърда лакти като в танц. Тифани не можеше да си спомни името му, но се надяваше майка му да е супер горда със сина си, който беше татуирал на адамовата си ябълка лице от „Саут Парк“.
На вратата се чукаше. Този път Тифани го чу — два силни удара.
— Споко, Тиф. Седи си на тъпия задник. — Труман рязко отвори вратата.
На прага стоеше жена с една от карираните ризи на Труман, под която се виждаше строен смугъл крак.
— Коя си ти ма? — попита Труман. — Какво искаш?
— Здрасти — каза жената.
— Ти да не си някоя дама от „Ейвън“ или нещо такова? — обади се приятелят на Труман от мястото си на масата.
— Виж, миличка — каза Труман. — Добре си дошла, обаче мисля, че трябва да си ми върнеш ризата.
Думите му накараха приятеля му да се разсмее.
— Изумително! Тру, да нямаш случайно рожден ден?
Тифани чу как в тоалетната потича вода. Д-р Фликингър си беше свършил работата.
Ръката на жената се стрелна и сграбчи Труман за гърлото. Той изхриптя и цигарата падна от устните му. Посегна и впи пръсти в китката на жената. Тифани видя как кожата на жената побелява от натиска, но тя не пусна.
По бузите на Труман избиха червени петна. Кръв потече от драскотините, оставени от ноктите му по китката на жената. Тя продължаваше да стиска. Хриптенето премина в свистене. Другата ръка на Труман напипа ножа в колана му и го извади.