Жената пристъпи вътре и с другата си ръка отби ръката на Труман, докато той замахваше с ножа. Блъсна го в стената на караваната. Всичко се случи толкова бързо, че Тифани така и не успя да разгледа лицето на непознатата; видя само разчорлена дълга до раменете коса, която беше толкова черна, че сякаш имаше зеленикав оттенък.
— Ей, ей — каза приятелят на Труман, докато посягаше към пистолета зад рулото хартиени кърпи и се изправяше.
Червените петна по бузите на Труман се бяха превърнали в пурпурни облаци. Издаваше звук като нови маратонки по паркет, гримасата му беше като на тъжен клоун. Очите му се подбелиха. Тифани можеше да види пулса му в опънатата кожа над сърцето. Силата на жената бе изумителна.
— Ей — за пореден път каза приятелят, когато жената фрасна с глава Труман. Носът му се счупи с пращене, сякаш някой е прекършил съчка.
По тавана пръсна кръв и няколко капки улучиха крушката. Пеперудите полудяха, заблъскаха се в плафона, тропаха като кубчета лед в стъклена чаша.
Когато очите на Тифани погледнаха отново надолу, жената засилваше тялото на Труман към масата. Приятелят на Труман стана и вдигна пистолета. Трясък на топка за боулинг изпълни караваната. На челото на Труман се появи неравно парче от пъзел. Пред окото му се появи раздрана кърпичка — откъснато и висящо парче кожа с част от вежда. Кръвта бликна по полуотворената му уста и потече по брадичката му. Парчето кожа и вежда се залепи за бузата му. Тифани си помисли за гъбите на автомивка, използвани за измиване на предното стъкло.
Втори куршум проби дупка в рамото на Труман, кръвта пръсна по лицето на Тифани, а жената засили трупа на Труман върху приятеля му. Масата падна под тежестта на трите тела. Тифани не можеше да чуе собствените си писъци.
Времето сякаш скочи напред.
Тифани откри, че е в ъгъла на шкафа, завита с дъждобран. Серия приглушени ритмични удари караха караваната да се люлее. Спомените на Тифани се върнаха години назад до кухнята на бистрото в Шарлотсвил, където готвачът начукваше телешко с чукче. Ударите бяха подобни, само че много, много по-тежки. Чу се звук от раздиран метал и пластмаса, след което ударите спряха. Караваната спря да се люлее.
На вратата на шкафа са почука.
— Добре ли си? — Беше жената.
— Махай се! — изскимтя Тифани.
— Онзи в тоалетната се измъкна през прозореца. Не мисля, че трябва да се тревожим за него.
— Какво направи? — изхлипа Тифани. Кръвта на Труман беше по нея, а тя не искаше да умира.
Жената не отговори веднага. Не че трябваше да го прави. Тифани бе видяла какво е направила, или поне беше видяла достатъчно. И чула достатъчно.
— По-добре си почини — каза жената. — Просто почивай.
След няколко секунди на Тифани й се стори, че през пищенето от стрелбата в ушите си чува как някой затваря външната врата.
Сгуши се под дъждобрана и произнесе със стон името на Труман.
Той я беше научил как да пуши опиум — на малки дръпвания, така й бе казал. „Ще ти стане по-добре“. Ама че лъжец.
Какво копеле само, какво чудовище. Защо тогава го оплакваше? Не можеше да се сдържи. Искаше й се да може, но не можеше.
8
Дамата от „Ейвън“, която не бе никаква дама от „Ейвън“, се отдалечи от караваната и отиде при лабораторията за дрога. Миризмата на пропан се засилваше с всяка стъпка, докато не стана почти непоносима. Следите, които жената оставяше след себе си, бяха бели, малки и деликатни, идваха отникъде и сякаш бяха направени от пух на глухарче. Ризата се вееше около дългите й бедра.
Пред бараката жената взе един лист, който се беше заплел в един храст. Горе с големи сини букви пишеше ВСИЧКО ЗА ПРОДАН ВСЕКИ ДЕН! Под надписа имаше снимки на големи и малки хладилници, перални, миялни машини, микровълнови фурни, прахосмукачки, преси за боклук, кухненски роботи и какво ли не още. На една снимка стройна млада жена с джинси се усмихваше многозначително на дъщеря си, която беше руса като мама. Красивото момиченце държеше пластмасово бебе и му се усмихваше. Имаше и големи телевизори, на които мъже играеха футбол, бейзбол, мъже в състезателни коли и скари, зад които стояха мъже с гигантски вилици и щипки. Макар да не се казваше направо, посланието на рекламната листовка беше ясно — жените работят и въртят дома, докато мъжете пекат плячката на скара.
Иви нави рекламата на руло и започна да щрака с пръстите на лявата си ръка под края му. При всяко щракане изскачаше искра. Иви също можеше да пече на скара. Вдигна рулото, огледа пламъка и го хвърли в бараката. Отдалечи се с бърза крачка и тръгна през гората към Шосе 43, известно на местните като Болс Хил Роуд.