— Натоварен ден — каза на пеперудите, които отново кръжаха около нея. — Много, много натоварен ден.
Когато бараката се взриви, не се обърна. Не трепна и когато парче гофрирана ламарина профуча над главата й.
Глава 2
1
Шерифството на окръг Дулинг дремеше под утринното слънце. Трите килии бяха празни, с отворени врати и току-що измити подове. Миришеше на дезинфектант. Единствената стая за разпити също беше празна, както и офисът на Лайла Норкрос. Диспечерът Лини Марс беше сама. Зад бюрото й висеше плакат на озъбен як гадняр с оранжев комбинезон и с гири в ръце. Надписът предупреждаваше: ТЕ НИКОГА НЕ СИ ВЗЕМАТ ПОЧИВЕН ДЕН. СЪЩОТО ТРЯБВА ДА ВАЖИ И ЗА ВАС!
Лили по принцип не обръщаше внимание на този добронамерен съвет. Не беше тренирала от една кратка забежка с Денсърсайз в Асоциацията на младите християнки, но не се гордееше с външния си вид. Сега беше погълната от една статия в „Мари Клер“ за правилно слагане на очна линия. За да получиш стабилна линия, първо трябва да опреш кутре в скулата си. Това ти дава повече контрол и гарантира, че ръката ти няма да трепне неочаквано. Статията съветваше да се започне от средата и да се продължи до външния край на окото, след което обратно към носа. За дневен грим подхождаше тънка линия; по-дебелите бяха за важните вечери с мъжа, за който се надяваш, че…
Телефонът иззвъня. Не редовната линия, а онази с червената лента на слушалката. Лини остави „Мари Клер“ (като си напомни да се отбие през „Райт Ейд“ и да си вземе „Л’Ореал Опак“) и вдигна телефона. Работеше като диспечер вече пет години и по това време на деня най-вероятно се обаждаха за котка на дърво, изгубено куче, кухненски инцидент или (надяваше се, че не) задавяне на бебе. Свързаните с оръжия гадости почти винаги се случваха след залез-слънце и обикновено бяха свързани с много шум.
— 911, какъв е случаят?
— Дамата от „Ейвън“ уби Тру! — изкрещя някаква жена. — Уби Тру и приятеля му! Не му знам името, но изкара шибаната му глава направо през шибаната стена! Ако го погледна още веднъж, ще ослепея!
— Госпожо, обажданията до 911 се записват — каза Лини. — И не приемаме добре майтапите.
— Не се майтапя! Кой се майтапи? Някаква кучка се появи изневиделица и уби Тру! Тру и оня тип! Всичко е в кръв!
Лини беше деветдесет процента сигурна, че това е някакъв номер, когато заваленият глас спомена дамата от „Ейвън“; сега беше осемдесет процента сигурна, че сигналът е реален. Бръщолевенето на жената почти не се разбираше.
— Как се казвате, госпожо?
— Тифани Джоунс, ама няма значение! Те са мъртви и не знам защо остави мен жива! Ами ако се върне?
Лини се наведе и погледна днешното разписание — кой е на бюро, кой патрулира. Шерифството разполагаше само с девет коли, от които една или две винаги бяха в сервиза. Окръг Дулинг беше най-малкият в щата, макар че не можеше да се нарече най-бедният — тази съмнителна чест се падаше на съседния окръг Макдауъл, който се намираше насред нищото.
— Не виждам номера ви на екрана.
— Естествено, че не. Обаждам се от една еднодневка на Тру. Прави им нещо. Той… — Последва пауза, трясък, после гласът на Тифани Джоунс стана по-тих и писклив. — Боже мой, лабораторията току-що гръмна! Защо й е да го прави? Боже мой, боже мой, боже…
Лини понечи да попита какви ги говори, но в същия момент чу гръм. Не беше особено силен, прозорците не задрънчаха, но си беше гръм. Сякаш изтребител от Лангли във Вирджиния беше преминал звуковата граница.
С каква скорост се движеше звукът? Формулата не се ли учеше по физика в училище? Но гимназиалните часове по физика отдавна бяха в миналото. Почти в друг живот.
— Тифани? Тифани Джоунс? Чувате ли ме?
— Пратете някой преди гората да се е подпалила! — изпищя Тифани толкова силно, че Лини отдръпна слушалката от ухото си. — Следвайте проклетия си нос! Гледайте пушека! Вече се разгаря! При Болс Хил, след ферибота и дърварския склад!
— Жената, която наричате дамата от „Ейвън“…
Тифани започна да се смее и да плаче едновременно.
— Ченгетата ще я познаят, ако я видят. Цялата е покрита с кръвта на Труман Мейуедър.
— Ще ми дадете ли адре…
— Караваните нямат адреси! Тру не получава поща! Затваряйте си плювалника и пратете някого!
С тези думи Тифани затвори.
Лини мина през пустото фоайе и излезе в слънчевото утро. Няколко души стояха на тротоара на Главната улица и гледаха на изток, като заслоняваха очите си с длани. В тази посока, на около пет километра, се издигаше стълб черен дим. Хубав и прав, а не разкъсван, слава богу. И да, намираше се недалеч от дърварския склад на Адамс. Тя познаваше добре мястото, първо от екскурзиите с пикапа с татко си, а после от екскурзиите с пикапа с мъжа си. Мъжете си падаха по много странни неща. Дърварските складове явно бяха сред тях и попадаха може би точно преди големите камиони, но доста след изложенията на оръжие.