Какви причини за безпокойство имаха лудите? Сигурно безумни, макар че в своята фантазия за лудостта на Франк му харесваше да си представя, че нещата са по-прости. Дали да изсипя млякото и овесените ядки върху главата си, или да напълня с тях пощенската кутия? Ако си улав, подобна дилема сигурно може да ти докара стрес. За Франк причина за стрес беше предстоящото годишно съкращение на общинския бюджет, което можеше да го остави без работа; стресиращи бяха и опитите да събере сили за уикендите, когато виждаше дъщеря си, както и осъзнаването, че Илейн очаква, че няма да може да го направи. Собствената му жена беше срещу него — нима това не е причина за стрес? В сравнение с това дилемата за млякото и овесените ядки на главата или в пощенската кутия беше нищо работа. Ядките на главата, млякото в кутията. Готово. Проблемът е решен.
Светна зелено и Франк зави надясно по „Малой“.
5
На отсрещната страна на улицата клошарката — Старата Еси за доброволците от приюта, Еси Уилкокс навремето — избута количката си по късия тревист склон около паркинга на гимназията. След като отново излезе на паваж, продължи към спортните игрища и рехавата гора след тях, където живееше през топлите месеци.
— Побързайте, деца! — каза Еси, сякаш се обръщаше към дрънчащото съдържание на количката си, но всъщност се обръщаше към невидимото си семейство от четири еднакви момиченца, които вървяха в колона като патета. — Трябва да се приберем у дома за вечеря, или ние ще станем вечеря! В котела на вещицата!
Еси се изкиска, но момиченцата започнаха да плачат и да мрънкат.
— Ох, глупачетата ми — рече тя. — Просто се шегувах.
Стигна края на паркинга и избута количката на футболното игрище. Зад нея момиченцата се бяха развеселили. Знаеха, че мама никога няма да позволи да им се случи нещо. Бяха добри момичета.
6
Когато колата на Четвърти екип профуча покрай Иви, тя стоеше между две палети прясно нарязани борови дъски от лявата страна на склада на Адамс. Беше скрита от любопитните погледи откъм основната сграда, но не и от шосето. Служителите на реда обаче не й обърнаха никакво внимание, макар че тя все още нямаше нищо освен ризата на Труман Мейуедър върху тялото си и кръвта му по лицето и ръцете си. Погледите на ченгетата не се откъсваха от пушека, който се издигаше в края на изключително сухата гора.
Тери Кумбс се наведе напред и посочи.
— Виждаш ли онази скала с надписа ТИФАНИ ДЖОУНС ДУХА?
— Да.
— Точно след нея има черен път. Завий по него.
— Сигурен ли си? — попита Роджър Елуей. — Струва ми се, че пушекът е на километър и половина по-нататък.
— Повярвай ми. Бил съм тук и преди, когато Тру Мейуедър се подвизаваше основно като караванен сутеньор и допълнително като джентълмен, отглеждащ марихуана. Май е напреднал в кариерата.
Колата на Четвърти екип поднесе по пръстта, после гумите зацепиха. Роджър подкара с шейсет — колата понякога задираше въпреки високото окачване. Бурените, които растяха в средата на пътя, драскаха отдолу. Вече можеха да надушат дима.
Тери взе микрофона.
— Четвърти екип до базата. База, тук Четвърти.
— Четвърти, тук база — отвърна Лини.
— Ще сме на място след три минути, освен ако Роджър не ни вкара в някое дере. — Роджър вдигна ръка от волана, колкото да помаха с пръст на партньора си. — Какво е положението с пожарникарите?
— Пратиха и четирите пожарни, както и една линейка. А също и доброволци. Би трябвало да са малко зад вас. Оглеждайте се за дамата от „Ейвън“.
— Дамата от „Ейвън“, ясно. Край.
Тери остави микрофона точно когато колата улучи някаква дупка и за момент полетя във въздуха. Роджър наби спирачки и спряха. Пътят пред тях беше покрит с парчета гофрирана ламарина, пръснати бутилки пропан, пластмасови съдове и накъсани парчета хартия, някои от които тлееха. Тери зърна някакво черно-бяло кръгче, приличаше на ключ на фурна.
Стена на барака се беше килнала на едно сухо дърво, което пламтеше като маорски факел. Два бора до бившата задна част на бараката също горяха. Същото се отнасяше и за сухите храсти покрай пътя.
Роджър отвори багажника, грабна пожарогасителя и започна да пръска бяла пяна по храстите. Тери взе огнеупорното одеяло и почна да гаси горящите боклуци по пътя. Пожарникарите щяха да пристигнат всеки момент; в момента работата на двамата беше да удържат положението.