Задъхана, с метален привкус в устата от притока на адреналин, Лайла зави в алеята на едно малко ранчо. На предната веранда стоеше жена с малко дете на ръце. Лайла свали прозореца и й каза:
— Приберете се вътре, госпожо. Веднага.
Без да изчака да види дали жената ще се подчини, превключи на скорост и потегли обратно по Болс Хил към жената, като се постара да заобиколи пощенската кутия. Чуваше как огънатата предна броня драска по гумата.
Радиото изпращя. Беше Тери Кумбс.
— Първи екип, тук Четвърти. Чуваш ли ме, Лайла? Обади се. Имаме двама мъртви готвачи след склада за дървен материал.
Тя грабна микрофона, каза: „Не сега, Тер“, и го пусна на седалката. Спря пред жената, разкопча кобура си и докато слизаше от колата, извади служебното си оръжие за шести път през кариерата си. Докато гледаше дългите смугли крака и високите гърди, за момент се сети за алеята пред дома си възможно ли бе да е било само преди петнайсет минути? „Какво си зяпнал?“ — беше попитала тя, а Антон й бе отговорил: „Сутрешна ерекция“.
Ако тази жена насред Дулинг Таун Роуд не предизвикваше сутрешна ерекция, Лайла не знаеше какво би могло да го направи.
— Горе ръцете. Вдигни ги, веднага.
Дамата от „Ейвън“ или Сутрешна ерекция вдигна ръце.
— Знаеш ли колко близо се размина със смъртта?
Иви се усмихна. Усмивката озари цялото й лице.
— На косъм — каза тя. — Но ти владееше положението, Лайла.
8
— Не исках да я местя — с леко треперещ глас каза старецът.
Котката — на кафяви ивици — лежеше в тревата. Съдия Оскар Силвър беше коленичил до нея. Лежаща на една страна, котката изглеждаше почти нормално, като се изключеше предният десен крак, който бе извит в гротесково V. Отблизо се виждаха и жилките кръв в очите, около зениците. Животното дишаше плитко и, което е характерно за ранените котки, мъркаше.
Франк клекна, вдигна слънчевите си очила на челото си и примижа от ярката светлина.
— Съжалявам, съдия.
Сега Силвър не плачеше, но си личеше, че е плакал. Франк не искаше да вижда това, макар че не беше изненадан. Хората обичаха домашните си любимци и често изразяваха чувствата си към тях така открито, както не биха го направили към човешки същества.
Как ли щеше да нарече това някой психиатър? Изместване? Е, любовта е трудно нещо. Франк знаеше, че хората, от които наистина трябва да се пазиш на този свят, са онези, които не биха могли да обичат котка или куче. Както да пазиш себе си, разбира се. Да държиш нещата под контрол. Да запазиш хладнокръвие.
— Благодаря, че дойдохте толкова бързо — каза съдия Силвър.
— Това ми е работата — отвърна Франк, макар да не беше точно така. Като единствен служител по контрола върху животните в окръга, работата му беше свързана повече с еноти и бездомни кучета, отколкото с умиращи котки. Смяташе обаче Оскар Силвър за приятел или за нещо подобно на приятел. Преди бъбреците да го приковат към инвалидния стол, Франк бе изпил доста бири с него в „Скърцащото колело“ и именно Оскар Силвър му беше дал името на бракоразводния адвокат и го бе посъветвал да си уреди среща с него. Силвър го посъветва и да проведе „някои консултации“, когато Франк му призна, че понякога повишава тон на жена си и дъщеря си (като се постара да не споменава за онзи път, когато бе пробил с юмрук стената на кухнята).
Франк не се беше срещнал нито с адвоката, нито с психотерапевта. По отношение на първия все още вярваше, че може по някакъв начин да оправи нещата с Илейн. По отношение на втория смяташе, че може да контролира доста добре нрава си, ако хората (като Илейн например, но също и дъщеря му Нана) просто успеят да разберат, че винаги има най-добри намерения.
— Отгледах я от мъничко котенце каза съдия Силвър. Намерих я зад гаража. Малко след като съпругата ми Оливия си отиде. Знам, че е нелепо да го казвам, но ми се стори като… послание. — Прокара нежно показалец по главата на котката и я почеса леко зад ушите. Макар че продължаваше да мърка, животното не проточи враг към пръста, нито пък реагира по друг начин. Пълните с кръв очи не се откъсваха от зелената трева.
— Може и да е било — каза Франк.
— Внук ми я кръсти Какао. — Старецът поклати глава и сви устни. — Беше един проклет мерцедес. Видях го. Тъкмо излизах за вестника. Караше поне с деветдесет. В жилищен квартал! Защо го правят?