ДРУГИ
• Лоуъл — Малкия Лoy Гринър, 35, бандит
• Мейнард Гринър, 35, бандит
• Микаела Морган, по баща Коутс, 26,
национален репортер от „Нюз Америка“
• Кинсман Брайтлийф (Скот Дейвид Уинстед-младши),
60, главен пастор на сектата Брайт
• Обикновена мъжка лисица на възраст между 4 и 6 години
Аз пък казвам, че не може да не ти се занимава с
квадрат светлина!
Рийси Мери Демпстър, затворник 4602597-2,
Изправително заведение за жени в Дулинг
Беше предупредена. Даде й се обяснение.
Но въпреки всичко тя продължи да упорства.
Сенатор Адисън Мич — Макконъл
за сенатор Елизабет Уорън
Нощната пеперуда разсмива Иви. Създанието каца на пръстите й и тя докосва леко с показалец сиво-кафявите вълни на крилете му. „Здравей, красавице“. Пеперудата полита. Нагоре, нагоре и нагоре, за да бъде погълната от ивицата слънце, оплетена сред лъскавите зелени листа на двайсет стъпки над мястото, където е застанала Иви сред корените на земята.
Медночервено въже изпълзява от черен цокъл в центъра на ствола и се вие между кората. Иви очевидно няма доверие на змията. Имала е проблеми с нея.
Нейната пеперуда и още десет хиляди други се издигат над дървото в пращящ сиво-кафяв облак. Той се носи в небето към болнавите борове от другата страна на поляната. Иви се изправя да го последва. Клонки пукат под краката й, високата до кръста трева драска голата й кожа. Докато приближава тъжната, почти изсечена гора, тя долавя първите миризми на химикали — амоняк, бензол, нафта и толкова много други, десет хиляди резки върху едно-единствено парче плът — и се прощава с надеждата, която не е подозирала, че храни.
Паяжини се точат от стъпките й и проблясват на утринната светлина.
ПЪРВА ЧАСТ
Глава 1
1
Рий попита Дженет дали някога е гледала квадрата светлина през прозореца. Дженет отвърна, че не е. Рий беше на горното легло, Дженет на долното. Двете чакаха килиите да се отключат за закуска. Беше поредната сутрин.
Изглежда, съкилийницата на Дженет беше изучавала доста квадрата. Рий обясни, че се появявал на стената срещу прозореца и започвал да се плъзга надолу и надолу, след което се спускал по масата им и накрая се озовавал на пода. Както можела да види Дженет, в момента той се намирал в средата на пода, ярък като слънце.
— Рий — каза Дженет. — Не ми се занимава с някакъв квадрат светлина.
— Аз пък казвам, че не може да не ти се занимава с квадрат светлина!. — Рий издаде онзи тръбящ звук през носа си, с който показваше, че е развеселена.
— Добре. Каквото и да означава това, мамка му — каза Дженет и съкилийницата й отново изтръби.
Рий беше свястна, но тишината я караше да изпитва безпокойство, досущ като малко дете. Беше влязла в затвора заради кредитни измами, фалшифициране и притежание на наркотици с намерението да ги продава. Не била особено добра в начинанията си, поради което се намираше тук.
Дженет беше прибрана за убийство — една зимна нощ на 2005 година бе наръгала съпруга си Деймиън в слабините с отвертка и защото беше друсан, той просто седна в един фотьойл и си остана там, докато кръвта му не изтече. Естествено, тя също се беше качила на черешата.
— Гледах часовника — каза Рий. — Засичах времето. На светлината й трябват двайсет и две минути, за да се премести от прозореца до пода.
— Обади се на „Гинес“ — отвърна Дженет.
— Снощи сънувах, че ям шоколадов кейк с Мишел Обама и тя направо побесня. „От това ще надебелееш, Рий!“ А после също започна да яде. — Рий изтръби. — Не. Измислих си го. Всъщност сънувах онази моя учителка. Все ми казваше, че не съм в правилната класна стая, и аз все й отговарях, че съм, тя казваше добре, започваше да преподава, после пак ми заявяваше, че съм объркала стаята, и аз отвръщах, че не съм. И целият час мина така. Направо вбесяващо. Ти какво сънува, Дженет?