— И тъй, комендант Коутс, започваме поредния ден в женския затвор при Роял Канал.
Тя взе чантата си, стана и приглади униформения си панталон.
— Няма канал, но пък го има ферибота по-надолу, така че става. Е, да бъде ден.
Влязоха заедно в онзи първи ден на сънната болест, като закачаха баджовете на ризите си.
10
Магда Дубчек, майката на красивия млад мъж, известен в града като Антон Басейнджията (който беше и фирма, така че моля да изпращате чековете си на „Антон Басейнджията ООД“), затътри крака в дневната на къщата, която делеше със сина си. Държеше бастуна си в едната си ръка и сутрешната си ободрителна напитка в другата. Седна с пръдня и въздишка в креслото си и включи телевизора.
Обикновено по това време на деня пускаше втория час на „Добър ден, Уийлинг“, но тази сутрин превключи на Нюз Америка. Вниманието й бе приковано от главната новина, която беше добра, и тя познаваше една от репортерките, които я отразяваха, което беше още по-добре. Сега се наричаше Микаела Коутс или Микаела Морган, но за Магда си беше и завинаги щеше да си остане малката Мики, която беше дундуркала преди толкова много години. По онова време Джан Коутс тъкмо бе станала пазач в женския затвор в южния край на града, самотна вдовица, която се мъчеше да свърже двата края. Сега тя беше комендант, началникът на целия дранголник, а дъщеря й Мики беше известна в цялата страна репортерка от Вашингтон, прочута с трудните си въпроси и късите си поли. Жените Коутс определено бяха постигнали нещо в живота си. Магда се гордееше с тях, макар да изпитваше малко тъга, че Мики нито веднъж не й се обади, нито й писа, и че Джанис никога не се отбиваше да си побъбрят — е, и двете бяха заети. Магда не се преструваше, че разбира под какво напрежение им се налага да работят.
Водещият новините тази сутрин бе Джордж Олдърсън. Със своите очила, отпуснати рамене и оредяваща коса той изобщо не приличаше на онези идоли, които обикновено седяха зад големите бюра и четяха новините. По-скоро напомняше на ипотечен служител. Освен това имаше неподходящ глас за телевизионен водещ. Малко крякащ. Е, Магда предполагаше, че има причини Нюз Америка да е на трето място след Фокс и Си Ен Ен. С нетърпение очакваше деня, когато Микаела ще се премести в някоя от онези телевизии. Когато това станеше, на Магда нямаше да й се налага да търпи повече Олдърсън.
— Продължаваме да следим новината номер едно, започнала от Австралия — каза Олдърсън. Физиономията му се опитваше да съчетае загриженост и скептицизъм, но в крайна сметка приличаше на човек, който страда от запек.
По-добре се пенсионирай и оплешивявай комфортно вкъщи, помисли си Магда и вдигна към телевизора първата си чашка ром и кола за деня. Иди да си лъснеш кубето, Джордж, и направи място за моята Микаела.
— Медицински лица от Оаху на Хаваите съобщават, че болестта, наричана от някои азиатски, а от други австралийски припадък, продължава да се разпространява. Никой не е сигурен какъв точно е произходът й, но засега единствените й жертви са жени. В момента научаваме, че са се появили случаи и по нашите брегове, първо в Калифорния, после в Колорадо, а сега и в Северна и Южна Каролина. За повече подробности включваме репортерката ни Микаела Морган.
— Мики! — извика Магда и отново вдигна чаша към телевизора, като разля част от питието върху ръкава на плетената си жилетка. Чешкият беше едва доловим в гласа й тази сутрин, но когато Антон се прибереше в пет следобед, тя щеше да говори така, сякаш току-що е слязла от кораба, а не е живяла в Три-Каунтис вече почти четирийсет години. — Малката Мики Коутс! Гоних ти голото дупе из цялата дневна на майка ти и двете се смеехме до припадък! Сменях ти нааканите пелени, малка лудетино, а виж се сега!
Микаела Морган, по рождение Коутс, стоеше пред голям боядисан в тъмночервено жилищен комплекс, облечена в блуза без ръкави и една от характерните си къси поли. Магда смяташе, че тези поли стоят много добре на Мики. Дори големите политици често се омайваха при вида на бедрата й и в подобно състояние истината понякога се отронваше от лъжливите им усти. Е, невинаги, разбира се, но понякога. Колкото до новия нос на Микаела, Магда се разкъсваше от противоречия. Липсваше й онова нахално сплескано носле, което момичето й имаше като мъничко, а и с новия си източен нос Мики вече не приличаше много на себе си. От друга страна пък изглеждаше страхотно! Човек просто не можеше да откъсне очи от нея.
— Намирам се пред приюта „Любящи ръце“ в Джорджтаун, където в ранните часове на деня бяха забелязани първите случаи на заболяването, известно като австралийски припадък. Тук има почти сто пациенти, повечето възрастни хора, и над половината от тях жени. От администрацията отказват да потвърдят или отрекат заболяването, но само преди минути разговарях с един санитар и казаното от него, макар и кратко, беше наистина тревожно. Той се съгласи да говори с мен при условие, че запазим анонимността му. Да го чуем.