Записаното интервю се оказа наистина кратко — само няколко секунди. На него Микаела разговаряше с човек с бяла болнична униформа с размазано лице; гласът му беше изопачен електронно и звучеше повече като на някакъв застрашителен извънземен предводител от научнофантастичен филм.
— Какво става тук? — попита Микаела. — Можете ли да ни кажете?
— Повечето жени са заспали и не се събуждат — каза санитарят с извънземния си глас. — Също като на Хаваите.
— А мъжете…?
— Мъжете са тип-топ. Будни са и закусват.
— От Хаваите имаше съобщения за някакво… образувание по лицата на спящите жени. И тук ли случаят е такъв?
— Аз… мисля, че е по-добре да не говоря за това.
— Моля ви. — Микаела запърха с мигли. — Хората са загрижени.
— Точно така! — изграчи Магда, вдигна чаша към телевизора и разля още малко питие върху жилетката си. — Бъди секси! Щом лапнат въдицата ти, можеш да изкопчиш всичко от тях!
— Не са образувания в смисъл на тумор — каза извънземният глас. — По-скоро като полепнал по тях памук. А сега трябва да тръгвам.
— Само още един въпрос…
— Трябва да вървя. Но… наистина е образувание. Онова като памук. Доста е… гадно.
Записът свърши и картината отново премина на живо.
— Наистина обезпокоителна информация от вътрешно лице… стига да е вярна. Джордж?
Колкото и да се радваше, че е видяла Мики, Магда се надяваше историята да не е вярна. Вероятно ставаше дума за поредната масова истерия като проблем 2000 или вируса ТОРС, но все пак идеята, че нещо не само кара жените да заспиват, но и кара по тях да растат някакви неща… както бе казала Мики, информацията беше обезпокоителна. Магда щеше да се радва, когато Антон се прибере. Беше й самотно в компанията на телевизора, не че беше от хората, които все се оплакват. Магда не се тревожеше и за работливото си момче — не, в никакъв случай. Тя му беше заела парите да започне бизнеса си, но той беше онзи, който го разработи.
А засега можеше да си спретне още едно питие, съвсем мъничко, а после да подремне.
Глава 3
1
Щом закопча жената, Лайла я наметна с одеялото, което държеше в багажника на автомобила, и я сложи на задната седалка. В същото време й четеше правата. Жената, която вече мълчеше, а бляскавата й усмивка бе станала унесена, вяло бе позволила Лайла да я сграбчи за ръката. Арестът и качването в колата приключи за по-малко от пет минути; вдигнатата от гумите прах още се слягаше, когато Лайла сядаше зад волана.
— Наричат наблюдателите на нощните пеперуди майки[3].
Задържаната сподели тази информация, докато Лайла обръщаше колата надолу по Болс Хил към града. Гласът й бе мек, но не особено женствен. Говореше малко отнесено. Лайла не разбра дали думите са адресирани към нея, или жената говори на себе си.
Дрога, помисли си. По всяка вероятност фенциклидин. Или кетамин.
— Знаеш името ми — каза Лайла. — И откъде те познавам?
Имаше три възможности: родителско-учителската асоциация (малко вероятно), вестника или че Лайла я е арестувала в някой момент през последните четиринайсет години, но не си спомняше. Третото изглеждаше най-вероятно.
— Всички ме познават — каза Иви. — Аз съм един вид Момичето. — Белезниците тихо издрънчаха, когато тя повдигна рамо, за да се почеше по брадичката. — Един вид. Момиче То. Аз, моя милост и мен. Отец, Син и Света Ева. Ева като ива. Страх като стряха. Майка.
Обикновените хора нямат представа какви глупости ти се налага да слушаш като ченге. Обществото обича да хвали полицаите заради храбростта им, но никой не се замисля за ежедневната сила на духа, която трябва да проявиш, за да се справиш с всички дивотии. Куражът е отлично качество за един полицай, но устойчивостта на глупави брътвежи според Лайла бе също толкова важна.
Именно затова запълването на последното свободно място за заместник-шериф се оказа толкова трудно. Това беше причината тя в крайна сметка да отхвърли кандидатурата на Франк Гиъри от контрола върху животните и да назначи един млад ветеран, Дан Трийтър, макар че Трийтър нямаше почти никакъв опит в органите на реда. Колкото и умен и духовит да бе Гиъри, работното му досие беше твърде дебело — беше генерирал прекалено много документи, беше написал прекалено много актове. Посланието между редовете се четеше лесно и говореше за конфронтация — той не беше от хората, способни да пуснат дребните глупости покрай ушите си. А това не беше добре.