Докато булдозерът на Джак Албъртсън продължаваше през облака дим и черен пушек направо към караваната и главния вход, повлякъл след себе си остатъците от телта, вторият булдозер, управляван от треньор Уитсток, мина през дупката в оградата.
Подобно на Албъртсън отпред и Карсън Струтърс отзад, треньор Уитсток бе вдигнал греблото на машината. Чу изстрелите, чу виковете, но не можеше да види Нейт Макгий, който лежеше на земята пред него и държеше лакътя си, и когато булдозерът мина през поваления мъж, треньор Уитсток, реши, че това е просто поредната изгоряла гума.
Нададе ликуващ вик. Пробиваше защитата точно така, както беше учил да го правят нападателите му — безразсъдно и неуморно!
От позицията си в помещението за свиждане Ранд изчака първия булдозер да измине половината разстояние от портала до входа, преди да стреля. Куршумите му улучиха стоманената обшивка и рикошираха без никакъв ефект.
Пит Ордуей, момчетата Уитсток и Дан Трийт Заплахата, които бяха под прикритието на втория булдозер, се сблъскаха с размазаното тяло на Нейт Макгий. Противогазът му беше пълен с кръв, тялото му се беше пръснало около ремъците на бронежилетката. По гъсениците на булдозера бяха полепнали вътрешности; парчета кожа се развяваха като вимпели. Руп Уитсток изкрещя и отскочи от кървавата каша, като избегна червата, но попадна в обсега на Ранд.
Първият изстрел на Ранд пропусна главата на мишената му с два сантиметра, вторият с един. Ранд изруга под нос и изстреля третия куршум право в средата на гърба му. Куршумът се заби в бронежилетката на Руп. Той вдигна ръце към небето като футболен фен, правещ вълна. Ранд стреля за четвърти път, като се целеше по-ниско. Улучи мишената си в задника и я просна на земята.
Заместник-шериф Трийт остана невъзмутим. За разлика от Уили Бърк, Заплахата беше напуснал 82-ра десантна част само преди година и все още беше сравнително привикнал да стрелят по него. Той скочи от втория булдозер, без да се замисля. (Всъщност изпитваше облекчение, че може да мине във военен режим. Действието го откъсваше от непоносимата реалност за дъщеря му Алис, която в момента беше на масата си за игра в апартамента им, увита в бяла паяжина, вместо току-що да е станала за поредния си ден като второкласничка. Откъсваше го и от мисълта за едногодишния му син, който беше оставен на импровизирани ясли, ръководени от мъже.) След като излезе от прикритието си, Трийт отвърна на огъня с автомата М4, който беше намерил на Шосе 31.
Ранд клекна на масата, върху която стоеше при прозореца. По врата и гърба му се посипаха парченца бетон.
Заплахата награби Руп Уитсток и го издърпа под прикритието на купчина димящи гуми.
Първият булдозер се блъсна в задницата на караваната и заби кабината й във входа на затвора сред експлозия на стъкло.
5
Джаред седеше на пода в пералното помещение, а Микаела трупаше чаршафи около него, за да го скрие.
— Чувствам се глупаво — каза той.
— Не изглеждаш глупаво — излъга го Микаела и метна един чаршаф върху главата му.
— Чувствам се като пълен путьо.
Микаела мразеше тази дума. Въпреки че в същия миг проехтяха още изстрели, думата докосна оголен нерв. Путката би трябвало да е мека и нежна, и макар Микаела да си имаше такава, в останалата част от нея нямаше нищо особено нежно. Джанис Коутс не я беше възпитала да бъде слабачка. Тя отметна чаршафа и зашлеви силно — но не прекалено — Джаред по бузата.
— Хей! — Ръката му полетя към удареното място.
— Не казвай това.
— Кое?
— Не казвай путка, когато искаш да кажеш слаб. Майка ти би трябвало да те е научила на това. — Микаела пусна чаршафа върху лицето му.
6
— Направо е престъпление, че никой не снима това за някое шибано риалити шоу — каза Лоу. През оптичния мерник на базуката беше видял как вторият булдозер размазва горкия кретен, който беше паднал пред гъсениците, бе видял как някакъв се прави на Рамбо, скача от булдозера, открива огън и спасява друг тип. После видя — със смесица от възхищение и злорадство — как първият булдозер превръща караваната в акордеон пред входа на затвора. Сблъсъкът беше като на кино и щеше да стане още по-добър, след като подправеха супата с три-четири снаряда.
— Кога ще действаме? — попита Мей.
— Веднага щом ченгетата се уморят още мъничко.
— Откъде ще разберем дали сме претрепали Кити, Лоу? Онова място сигурно е пълно с пашкули.
Съмненията на брат му в последния момент не се харесаха на Лоу.
— Сигурно няма да сме абсолютно сигурни, но ще изстреляме всички снаряди и ще попилеем шибаното място, така че шансовете ми харесват. В известна степен май ще трябва просто да се надяваме на най-доброто. Е, ще се наслаждаваме ли на това, или не? Или предпочиташ само аз да стрелям?