След три секунди се разнесе гръм. От прозореца избълва дим и се разлетяха парчета окървавено месо.
10
Земята се разтресе и изрева разярено.
Клинт, който бе рамо до рамо с Уили Бърк при западната стена, видя как вълната сълзотворен газ на паркинга бе пометена от онова, което бе експлодирало току-що. Главата му звънеше, ставите му вибрираха. Под целия шум се оформяше една-единствена мисъл — че нещата не се развиват така добре, както се беше надявал. Онези типове щяха да убият Иви и всички останали. Вината за това бе негова. Нелепо, но пистолетът, който разнасяше — през петнайсетте години брак нито веднъж не бе приел поканата на Лайла да отиде на стрелбището с нея, — беше в ръката му и буквално плачеше да бъде употребен.
Надникна зад Уили Бърк, огледа хаоса при предния вход и погледът му се спря върху фигурата, която стоеше зад първия булдозер. Мъжът се взираше в облака прах, бълващ от прозореца на Ранд Куигли, който подобно на всичко останало тази сутрин — беше изгубил нормалната си форма от експлозията.
(Джак Албъртсън не беше очаквал взрива. Гърмежът го стресна и той забрави предпазните мерки и надникна. Макар че не го уплаши — на младини беше миньор, преживял хладнокръвие доста разтърсвания на земята, — хаосът го озадачи. Какво не им беше наред на онези хора, че предпочитаха да влязат в престрелка, вместо да предадат някаква проклета дива жена на закона? За него светът ставаше все по-безумен и по-безумен с всяка година. Личното му Ватерло беше избирането на Лайла Норкрос за шериф на Дулинг. Фуста в кабинета на шерифа! По-нелепо от това нямаше накъде. Джак Албъртсън беше подал оставка на мига и се бе върнал у дома да се наслаждава на спокойствие на ергенския си живот.)
Ръката на Клинт вдигна пистолета, мерникът се спря върху човека зад булдозера и пръстът дръпна спусъка. Изстрелът бе последван от сочно пляк, когато куршумът проби визьора на противогаза. Клинт видя как главата се отметна назад и тялото се свлече на земята.
Господи, помисли си той. Този човек сигурно беше някой, когото познавам.
— Хайде! — извика Уили и го задърпа към задната врата. Клинт го последва, краката му сами правеха онова, което трябва. Оказа се по-лесно да убие човек, отколкото бе предполагал. Това само правеше нещата още по-лоши.
Глава 14
1
Когато Дженет отвори очи, пред вратата на килията на Иви лежеше лисица. Муцуната й беше положена върху циментовия под, от чиито пукнатини растеше зелен мъх.
— Тунел — каза си Дженет. Нещо за тунел. Тя се обърна към лисицата. — През тунел ли минах? Ако съм го направила, не си спомням. Ти от Иви ли си?
Създанието не отговори, както тя почти беше очаквала. (В сънищата животните можеха да говорят, а това й приличаше на сън… и в същото време беше различно.) Лисицата само се прозя, погледна я лукаво и се изправи.
Крило А беше пусто, а в стената му зееше дупка. През нея нахлуваха лъчите на изгряващото слънце. Върху парчетата натрошен цимент имаше слана, която се топеше с повишаването на температурата.
Отново се чувствам будна, помисли си Дженет. И смятам, че съм будна.
Лисицата тихо изскимтя и отиде при дупката. Погледна Дженет, изскимтя отново, мина през отвора и светлината я погълна.
2
Тя предпазливо мина през дупката, като се приведе под неравния ръб на разбития цимент, и се озова в поле от мъртви слънчогледи и бурени, достигащи до коленете. Ярката утринна светлина я накара да присвие очи. Скрежът скърцаше под краката й, а от хладния въздух кожата й настръхна под тънкия плат на затворническата й униформа.
Силните усещания от свежия въздух и слънцето я разбудиха напълно. Предишното й тяло, изтощено от травмата, стреса и недоспиването, беше като захвърлена стара кожа. Дженет се чувстваше обновена.
Лисицата продължи енергично през тревата — водеше я покрай източната страна на затвора към Шосе 31. Дженет трябваше да върви бързо, за да не изостава. Примижаваше на ярката светлина. Хвърли поглед към затвора — стените бяха задушени от голи калини, ръждивата грамада на булдозер и някаква каравана бяха забити в главния вход, също обрасъл с пълзящи растения; от пукнатините и дупките на паркинга, по който се виждаха други ръждясали автомобили, растяха туфи жълта трева. Дженет погледна в противоположната посока. Оградите бяха паднали — тя виждаше смачканата бодлива тел да проблясва сред бурените. Макар да не можеше да разбере отговорите на как и защо, Дженет моментално схвана какво е това. Намираше се при женския затвор Дулинг, само че времето сякаш беше прескочило години напред.