Тя спря, слезе от АТВ-то и се олюля. Левият крачол на панталона й беше подгизнал от кръв от бедрото до коляното, а адреналинът, на който бе карала досега, отслабваше. Всяка частица от тялото я болеше, но бедрото, където я беше прострелял Мешаум, беше истинска агония. Нещо се беше строшило там, тя усещаше как костите се търкат при всяка стъпка и беше замаяна от загубата на кръв и дните и нощите без сън. Всяка фибра в нея й крещеше да се откаже — да зареже това безумие и да заспи.
И ще го направя, помисли си тя, докато вземаше пушката и стария пистолет, с който я беше прострелял Мешаум. Но не сега. Може и да не успея да направя нещо за ставащото в затвора, но поне мога да убия тези две копелета, преди да са направили нещата още по-лоши. След това мога да се трупясам.
От черния път се отделяха два обрасли коловоза, които продължаваха нагоре през шубраците. След двайсетина метра Ван стигна до откраднатия от Гринър пикап. Надникна вътре, не видя нищо, което да иска, и продължи напред; раненият й крак беше като дъска, която мъкнеше с останалото си тяло. Вече не се нуждаеше от проследяващото приложение, защото знаеше къде се намира, макар да не бе стъпвала тук от ученическите си години, когато това бе едно от не толкова популярните места за натискане. На около четиристотин, най-много петстотин метра нагоре обраслият път излизаше на хълмче с няколко килнати надгробни камъка — семейното гробище на семейство, което отдавна си беше заминало — може би семейство Алън, ако това наистина беше Алън Лейн. Хълмчето беше третият или четвъртият избор на ударените от хормоните хлапета, защото от него се откриваше изглед към затвора — и гледката не беше от най-романтичните.
Мога да го направя, каза си тя. Още петдесет метра.
Извървя петдесетте метра, каза си, че може да извърви още толкова, и продължи, докато не чу гласове отпред. После се разнесе трясък, последван от ликуващите викове на Малкия Лоу и брат му Мейнард, които крещяха и се тупаха по гърбовете.
— Не бях сигурен, че ще стигне дотам, братко, ама гледай само! — извика единият.
В отговор се разнесе радостен рев.
Ван хвана по-здраво пистолета на Мешаум и тръгна към двамата тъпи братя.
2
Клинт беше смятал, че фразата „сърцето му се сви“ е просто поетичен израз, докато наистина не го усети. Без да си дава сметка, че е излязъл от прикритието на югозападния ъгъл на основната сграда, той зяпна с увиснало чене парчетата бетон, които се сипеха от Крило В. Колко от спящите жени там бяха убити от взрива, изпепелени или разкъсани на парчета в пашкулите си? Почти не чу как нещо избръмча покрай лявото му ухо и не усети как друг куршум, пуснат от Мик Наполитано, който се намираше зад втория булдозер, разкъса джоба на панталона му и разпиля дребни монети на земята.
Уили Бърк го сграбчи за раменете и го дръпна толкова рязко, че Клинт едва не падна.
— Да не си полудял, док? Или искаш да те убият?
— Жените — каза Клинт. — Там горе имаше жени. — Той избърса очите си, които смъдяха от лютия газ и бяха пълни със сълзи. — Онзи кучи син Гиъри е сложил гранатомет или нещо такова на онова хълмче с гробовете!
— Нищо не можем да направим по въпроса. — Уили се наведе и опря ръце на коленете си. — Както и да е, премахнахме един кучи син, а това е добре като начало. Трябва да влезем вътре. Да се върнем при вратата и да вземем Били с нас.
Прав беше. Предната страна на сградата се беше превърнала в бойно поле.
— Уили, добре ли си?
Уили Бърк се изправи и се усмихна напрегнато. Лицето му беше бледо, по челото му бяха избили капки пот.
— Мътните да го вземат. Май получавам сърдечен пристъп. При последния преглед докторът ми каза да зарежа лулата. Трябваше да го послушам.
О, не, помисли си Клинт. Мамка му… не.
Уили разчете изражението му — очите му бяха наред — и го тупна по гърба.
— С мен още не е свършено, док. Да вървим.
3
От позицията си пред помещението за свиждане, което беше почти изкормено от взрива (наред с онзи, който беше в него), Франк видя Джак Албъртсън да пада с килнат настрани противогаз. Там, където доскоро се намираше лицето му, сега имаше само кръв. И собствената му майка няма да го разпознае, помисли си Франк.
Вдигна уоки-токито си.
— Докладвайте! Всички да докладват!
Направиха го само седем или осем, предимно онези, които използваха булдозерите като прикритие. Разбира се, не всички имаха радиостанции, но трябваше да получи поне още няколко отговора. Най-оптимистичното предположение на Франк беше, че е изгубил четирима души, сред които и Джак, който сто на сто би трябвало да е мъртъв. В сърцето си обаче знаеше, че може да са петима или шестима и че ранените трябва да бъдат настанени в болницата. Може би онова хлапе Блас, което бяха оставили при блокадата с Милър, можеше да ги закара до „Св. Тереза“ с някой от автобусите, макар че един бог знаеше кой е дежурен в болницата, ако изобщо имаше някой. Как се беше стигнало дотук? Та те имаха булдозери, по дяволите. Булдозерите трябваше да сложат бързо край на всичко!