Снарядът улучи Крило В и експлодира. В света оттатък Дървото четиринайсет бивши затворнички изчезнаха с мигновенен проблясък, преди на мястото, където се намираха, да се разлетят облаци нощни пеперуди.
4
Макар да имаше уоки-токи, Дрю Т. Бари беше един от онези, които не бяха отговорили на заповедта на Франк да докладват. Дори не го чу, защото беше изключил уреда. Беше се качил колкото може, без да изгуби прикритието си, и свали пушката си от рамо. Ъгълът не беше толкова добър, колкото се надяваше. През оптичния мерник виждаше барака от гофрирана ламарина. Задната врата на затвора беше отворена — от нея се лееше светлина, — но онзи тип беше зад бараката и пазеше входа. Бари видя лакът… рамо… част от глава, която бързо се дръпна обратно, след като хвърли поглед към мястото, където все още се намираха Елмор Пърл и Дон Питърс. Дрю Т. Бари трябваше да го свали и ръцете го сърбяха да стреля — да, показалецът наистина го сърбеше, — но знаеше, че е по-добре да не го прави, отколкото да пропусне. Трябваше да изчака. Ако Пърл или Питърс хвърлеха отново камък, онзи можеше да си покаже изцяло главата, за да види какво става, но Дрю Т. Бари не очакваше подобно нещо. Елмор Пърл беше прекалено предпазлив, а онова тлъсто дребно лайно Питърс беше тъп като галош.
Размърдай се, кучи сине, помисли си Дрю Т. Бари. Две крачки са достатъчни. Може би дори само една.
Но макар да приклекна, когато динамитът се взриви, Били Уетърмор остана на позицията си зад бараката. Едва експлозията на снаряда от базуката го накара да се изправи. Той излезе от прикритието си, загледан към мястото на взрива, и това даде на Дрю Т. Бари възможността за стрелба, която очакваше.
Над затвора се издигаше пушек. Чуваха се викове. Ехтеше стрелба — несъмнено безразборна. Дрю Т. Бари не обичаше да стреля безразборно. Затаи дъх и дръпна спусъка. Резултатът бе абсолютно задоволителен. През оптичния мерник видя как защитникът политна напред с разкъсана на парцали риза.
— Улучих — каза Дрю Т. Бари, загледан със скръбно задоволство в останките на Били Уетърмор. — Чудесен изстрел, бих ка…
От дърветата отдолу проехтя изстрел, последван от характерния глас на заместник-шериф Елмор Пърл:
— Ох, шибан идиот такъв, какво направи? КАКВО НАПРАВИ?
След кратко колебание Дрю Т. Бари забърза обратно към другарите си, като вървеше приведен и се питаше какво ли е станало.
5
Клинт и Уили видяха как Били Уетърмор се килна и падна като чувал картофи. Едната му обувка полетя във въздуха и се удари в покрива на бараката. Клинт тръгна към него, но изненадващо силната ръка на Уили Бърк го дръпна назад.
— Не, не — каза Уили. — Няма начин, докторе.
Клинт се опита да мисли.
— Можем да опитаме да влезем в моя кабинет през прозореца. Стъклото е подсилено, но няма решетки.
— Аз ще се погрижа за прозореца — каза Уили. — Да вървим.
Но вместо да тръгне, той отново се преви и опря ръце на коленете си.
6
Дон Питърс почти не чуваше виковете на Елмор Пърл. Беше паднал на колене и се взираше в доскорошния си партньор от Зомби патрула, който лежеше проснат на земята, а от дупката в гърлото му бликаше кръв. Ерик Блас го гледаше и се давеше в кръвта си.
— Партньоре! — извика Дон. Футболната му каска се плъзна надолу и закри очите му и той я бутна назад. — Партньоре, не исках!
Пърл го изправи на крака.
— Тъпо копеле такова, никой ли не те е учил да гледаш в какво се целиш, преди да дърпаш спусъка?
Чу се гъргорене, Ерик изкашля струя кръв и започна да се дере по гърлото.
Дон искаше да обясни. Първо трясъкът на динамита, после втора експлозия, а след това и шумолене в храстите зад него. Сигурен беше, че е някой от хората на онзи шибан психар. Откъде можеше да знае, че е Блас? Беше стрелял изобщо без да мисли, какво оставаше за прицелване. Що за зло провидение беше направило така, че куршумът му да улучи Блас, докато излизаше от дърветата, за да отиде при тях?
— Аз… аз…
Появи се Дрю Т. Бари, метнал пушката си на рамо.
— Какво става, по дяволите?
— Дивия Бил Хикок току-що застреля един от нашите — каза Пърл. Блъсна Дон в рамото и го свали на колене до Ерик. — Хлапето сигурно е идвало да ни помогне.
— Мислех си, че е отзад при автобусите! — изпъшка Дон. — Франк му каза да стои там, ако се наложи да се грижи за ранени, чух го! — Това поне беше вярно.
Дрю Т. Бари вдигна Дон да се изправи. Когато Пърл сви юмрук да удари отново циврещия пребледнял никаквец, Бари го спря.