— Ще ти помогна — каза Микаела. (Като оставим настрана журналистическата обективност, щеше да й е трудно да разкаже историята по-късно, ако е… мъртва.) Така че последва Ейнджъл, която поне като че ли знаеше къде отива. — Каква е работата?
— Да защитаваме вещицата — каза Ейнджъл. — С цената на живота си.
Преди Микаела да успее да отговори, Джаред Норкрос излезе от кухнята, която се намираше до пералното помещение, където го беше оставила. Ейнджъл вдигна длетото. Микаела хвана китката й.
— Не! Той е с нас!
Ейнджъл гледаше Джаред с най-кръвнишкия си поглед.
— Вярно ли е? С нас ли си? Ще помогнеш ли да защитим вещицата?
— Ами — отвърна Джаред, — възнамерявах да ида на клуб и да си намеря малко екстази, но мога и да си променя плановете.
— Казах на Клинт, че ще те защитавам — укорително рече Микаела.
Ейнджъл размаха длетото и се озъби.
— Никой освен вещицата няма да получи защита. Никой освен Иви!
— Добре — каза Джаред. — Ако това ще помогне на баща ми и ще върне майка ми и Мери, в играта съм.
— Мери приятелката ти ли е? — попита Ейнджъл. Вече беше свалила длетото.
— Не знам. Не точно.
— Не точно. — Ейнджъл се позамисли над отговора му. — Добре ли се отнасяш с нея? Никакво командване, бой, викане?
— Да се махаме оттук, преди да сме се задушили — каза Микаела.
— Да, отнасям се добре с нея.
— Гледай да е така — каза Ейнджъл. — Да се размърдаме. Иви е в меката килия в Крило А. Мека, но с решетки. Трябва да застанете отпред. Така ако някой иска да се добере до нея, ще трябва да мине през вас.
Микаела си помисли, че планът е ужасен, което можеше да обясни защо Ейнджъл казва „вас“ вместо „нас“.
— А ти къде ще бъдеш?
— На специална мисия — отвърна Ейнджъл. — Може да успея да премахна неколцина, преди да стигнат толкова далече. — Размаха длетото. — Скоро ще се върна при вас, не се бойте.
— Малко оръжия не биха ни навредили, ако наистина… — Думите на Джаред бяха заглушени от най-силната експлозия досега. Този път заваляха шрапнели — предимно парчета от стената и тавана. Когато Микаела и Джаред се изправиха, Ейнджъл вече я нямаше.
8
— Какво беше това, мамка му? — извика Франк след като първият снаряд улучи Крило В. Изправи се, изтупа прахта и махна няколко парченца цимент от косата си. Не можеше да се каже, че ушите му звънят — онова, което чуваше, беше пронизителният писък, който понякога изпълваше главата му, когато прекаляваше с аспирина.
— Някой изстрелва снаряди от хълмчето горе — каза Кронски. — Може да са същите, които попиляха шерифския участък. Хайде, господин изпълняващ длъжността шериф. Да не губим време. — Златният му зъб отново проблесна в усмивката, която беше толкова весела, че чак изглеждаше сюрреалистична. Той посочи екрана на телефона в пластичния експлозив. 3:07 стана 3:06, после 3:05.
— Добре — каза Франк.
— И не забравяй, не се колебай. Който се колебае, му го напукват отзад.
Двамата тръгнаха към разбитата предна врата. С периферното си зрение Франк виждаше мъжете, които се бяха скрили зад булдозерите и ги гледаха. Като че ли никой не изгаряше от желание да се включи точно в този щурм и Франк не ги винеше. Може би на някои им се искаше да се бяха махнали с Тери Кумбс.
9
Докато битката за затвора Дулинг наближаваше кулминацията си, Тери беше в гаража. Гаражът му беше малък; вратата му бе затворена; прозорците на патрулната кола бяха отворени, а мощният V8 двигател работеше. Тери вдишваше дълбоко изгорелите газове. Отначало бяха гадни, но бързо се свикваше.
Не е късно да размислиш, каза Рита и хвана ръката му. Седеше на предната седалка до него. Още можеш да поемеш нещата там. Да наложиш малко здрав разум.
— Късно е за това, скъпа — каза Тери. Въздухът в гаража вече беше син от отровните газове. Тери отново пое дълбоко дъх, потисна кашлицата си и вдиша отново. — Не знам как ще приключи всичко това, но не виждам добър край. Така е по-добре.
Рита стисна съчувствено ръката му.
— Все си мисля за всяка каша по магистралата, която съм разчиствал — каза Тери. — И за главата на онзи тип, която стърчеше от стената на караваната на готвача на дрога.
Някъде отдалеч, от посоката на затвора, се чуха приглушени експлозии.
— Така е по-добре — повтори Тери и затвори очи. Макар да знаеше, че е сам в колата на Четвърти екип, той все пак усещаше как жена му стиска ръката му, докато се унасяше, за да напусне Дулинг и всичко останало.