10
Франк и Джони Лий Кронски си пробиваха път през останките на караваната на Бари Холдън и стената на затвора. Почти бяха стигнали до разбитата врата, когато чуха втория снаряд, който се носеше със свистене към тях.
— Пази се! — извика Кронски.
Франк погледна през рамо и видя нещо изумително — снарядът удари паркинга със задната си перка, отскочи високо, без да експлодира, и полетя с носа надолу към булдозера, който бе управляван от покойния Джак Албъртсън. Експлозията беше оглушителна. Седалката на водача излетя от покрива на кабината. Парчета от разпадналите се гъсеници полетяха във въздуха като клавиши на пиано. А един от железните щитове, които бяха нагласени да пазят вратите на кабината, полетя напред и проби караваната като някакъв гигантски ковашки чук.
Франк се препъна в изкривената основа на едното крило на вратата и това му спаси живота. Джони Лий Кронски, който още беше изправен, не бе просто обезглавен от летящия лист ламарина от караваната, а прерязан на две през раменете.
Въпреки това направи още две или три крачки, а сърцето му продължи да бие достатъчно дълго, за да изпрати две яркочервени струи кръв във въздуха. После тялото му рухна. Футболната топка С4 падна от ръцете му и се търкулна към поста на охраната. Когато спря, телефонът беше обърнат към Франк и той видя как 1:49 се сменя с 1:48, после с 1:47.
Франк запълзя напред, като мигаше, за да махне прахта от очите си, претърколи се и намери прикритие зад бюрото на рецепцията в мига, когато Тайг Мърфи изскочи иззад бронираното стъкло на поста на охраната и стреля през процепа, през който посетителите трябваше да предават документите и телефоните си. Ъгълът не бе подходящ и куршумът прелетя високо. За момента Франк беше в безопасност, но ако се опиташе да продължи напред към вратите, водещи към самия затвор, щеше да се превърне в открита мишена. Същото се отнасяше и ако решеше да отстъпи назад.
Лобито беше изпълнено с пушек от нафта от горящия булдозер. Към него се добавяше острата воня от кръвта на Кронски, от която се бяха пролели литри. Единият разцепен крак на бюрото на рецепцията се забиваше в гърба на Франк между лопатките. Малко извън обхвата на ръката му лежеше пластичният експлозив. 1:29 стана 1:28, после 1:27.
— Затворът е обкръжен! — извика Франк. — Предайте се и няма да пострадате!
— Яж ми лайната! Затворът е наш! Не можете да влизате и нямате власт на това място! — Тайг стреля отново.
— Има експлозив! С4! Ще те разкъса на парчета!
— Да бе, а аз съм шибаният Люк Скайуокър!
— Погледни надолу! Ще го видиш!
— За да се опиташ да ме простреляш през процепа ли? Благодаря, но предпочитам да се въздържа.
В отчаянието си Франк погледна към вратата, през която беше дошъл и която бе частично блокирана от останките на караваната, и извика:
— Момчета! Трябва ми прикриващ огън!
Не последва никакъв прикриващ огън. Не дойдоха и подкрепления. Двама от хората — Стив Пикъринг и Уил Уитсток — се омитаха, подхванали от двете страни ранения Руп Уитсток.
На покрития с отломки под на лобито, почти в основата на охранителния пост, заеман от Тайг Мърфи, телефонът продължаваше обратното си броене.
11
Когато видя безспорно мъртвия Били Уетърмор, Дон се почувства малко по-добре. Двамата бяха играли боулинг веднъж. Малката принцеса изкара 252 точки и прибра двайсет кинта от Дон. Личеше си, че използва някаква подправена топка, но Дон си каза карай да върви, както бе казвал на толкова много неща, защото беше от хората, които не се впрягат от дреболии. Е, понякога светът се накланяше в правилната посока, също като сега. Един педал по-малко, помисли си той. Всички да викнем ура.
Забърза към гимнастическия салон. Помисли си, че може той да е онзи, който ще се добере пръв до нея. Ще пусне куршум право в зяпналата уста на Иви Блек и ще сложи край на всичко. Щяха да забравят напълно за грешката с Младши и нямаше да му се налага да плаща за питиетата си в „Скърцащото колело“ до края на живота си.
Пристъпи към вратата, като вече си представяше Иви Блек на мушка, но Елмор Пърл го изблъска.
— Назад, Поразяваща ръка.
— Хей! — изхленчи Дон. — Не знаете къде отивате!
Тръгна отново напред, но Дрю Т. Бари го хвана и поклати глава. Самият Бари нямаше намерение да влиза пръв, особено след като нямаше представа какво го чака от другата страна. Може би застреляният от него беше сам, но ако имаше друг, Пърл беше с по-добри шансове да се справи с него от Питърс, чиято единствена жертва тази сутрин беше от своите.