Ван седна, облегна глава на един надгробен камък — толкова стар, че името, издълбано някога на него, почти не се четеше — и затвори очи. Беше й зле, че е застреляла човек в гърба, но това чувство бързо се стопи под надигащата се вълна на съня.
Толкова хубаво беше да се предаде.
От кожата й започнаха да се появяват нишки, вееха се на сутрешния ветрец. Очертаваше се пореден прекрасен ден в планинския край.
13
Стъклото би трябвало да е бронирано, но Уили го изби от рамката с два изстрела от упор с М4. Клинт се набра и влезе през прозореца, като стъпи върху бюрото. (Струваше му се, че е писал доклади и оценки на него в някакъв друг живот.) Чу писъци и викове откъм гимнастическия салон, но точно сега не можеше да направи нищо по въпроса.
Обърна се да помогне на Уили и видя, че старецът се е опрял с две ръце на стената и е навел глава. Дишането му беше тежко и бързо.
— Дано си достатъчно силен да ме изтеглиш, док, защото няма да съм ти от особена помощ.
— Дай ми първо оръжието си.
Уили му даде автомата. Клинт го остави на бюрото до собственото си оръжие, върху купчината формуляри за включване в добрия списък. После хвана Уили за ръцете и задърпа. Старецът все пак успя да му помогне, като опираше крака в стената на сградата, и буквално влетя през прозореца. Клинт падна по гръб. Уили падна върху него.
— Доста интимно стана — изпъшка Уили. Изглеждаше адски зле, но въпреки това се беше ухилил.
— В такъв случай по-добре ме наричай Клинт. — Помогна на Уили да стане, даде му автомата и взе собственото си оръжие. — Да си замъкваме задниците при килията на Иви.
— И какво ще правим, като стигнем там?
— Нямам представа — отвърна Клинт.
14
Дрю Т. Бари не можеше да повярва на очите си — две жени, които приличаха на трупове, и Елмор Пърл, чиято уста се беше превърнала в зейнала пещера. Долната му челюст буквално лежеше на гърдите му.
Пърл залитна назад от създанието, което го държеше, и успя да направи няколко крачки, преди Мора да го сграбчи за подгизналата от пот яка. Придърпа го към себе си и заби палец дълбоко в дясното му око. Чу се изпукване, сякаш някой беше извадил коркова тапа на бутилка. По бузата на Пърл потече гъста течност и тялото му изведнъж се отпусна.
Кейли се обърна рязко към Дон Питърс като някаква играчка с разхлабена пружина. Той знаеше, че трябва да бяга, но сякаш го беше обхванала някаква невероятна апатия и умора. Заспал съм, помисли си той, и сънувам най-лошия кошмар на света. Трябва да е така, защото това е Кейли Роулингс. Лично я включих тая кучка в черния списък миналия месец. Ще я оставя да се добере до мен и тогава ще се събудя.
Дрю Т. Бари, чиято работа изискваше да си представя най-лошите неща, които могат да се случат на хората, дори за миг не помисли за трябва-да-е-сън сценария. Това се случваше, въпреки че приличаше на някаква сцена от онзи сериал, в който разни разлагащи се мъртъвци оживяваха. А Бари имаше твърдото намерение да оцелее.
— Залегни! — извика той.
Дон сигурно нямаше да го направи, ако в същия миг не се беше взривил пластичният експлозив в другия край на затвора. Получи се повече падане, отколкото залягане, но свърши работа — вместо да сграбчат лицето му, бледите пръсти на Кейли забърсаха пластмасата на футболната каска. Последва гръм, усилен до чудовищни нива в празния гимнастически салон, и куршумът, изстрелян от упор от „Уедърби“ — пушка, която буквално можеше да спре слон — си свърши работата с Кейли. Гърлото й просто експлодира и главата й увисна назад, до гърба. Тялото й се свлече на земята.
Мора захвърли Елмор и залитна към Дон като зомби, ръцете й се отваряха и затваряха, отваряха и затваряха.
— Застреляй я! — изрева Дон. Мехурът му не издържа и по краката му потекоха топли струи.
Дрю Т. Бари си помисли дали да го направи. Питърс беше идиот, при това непредвидим, и може би щеше да е по-добре без него. Добре де, помисли си той. Но след това се оправяй сам, господин Надзирателю.
Стреля в гърдите на Мора. Тя отлетя назад в центъра на игрището и падна до мъртвия Елмор Пърл. Остана да лежи за момент, после се надигна с мъка и отново тръгна към Дон, макар че горната и долната й половина вече не работеха много добре заедно.
— Стреляй в главата й! — изкрещя Дон, който сякаш беше забравил, че също е въоръжен. — Застреляй я в главата като другата!
— Я млъкни, ако обичаш — каза Дрю Т. Бари, прицели се, стреля в главата на Мора Дънбартън и куршумът отнесе горната лява четвърт на черепа й.