18
Колкото и да не му харесваше, Дон Питърс водеше и беше стигнал до средата на коридора към Бродуей, когато от облака дим се появиха Норкрос и някакъв брадат дъртак с червени тиранти. Норкрос поддържаше спътника си. Червените тиранти вървеше бавно и приведен. Дон предположи, че е прострелян, макар че не видя никаква кръв. Сега ще бъдеш прострелян категорично, помисли си и вдигна автомата си.
На десет метра зад него Дрю Т. Бари също вдигна пушката си, макар че нямаше представа какво е видял Питърс — димът беше твърде гъст и Питърс му пречеше. И тогава — докато Клинт и Уили минаваха покрай Будката и продължаваха по късия коридор на Крило А — от лечебницата се появиха две дълги бели ръце и сграбчиха Дон за гърлото. Дрю Т. Бари с изумление видя как Дон изчезва като по магия. Вратата на лечебницата се затръшна. Бари забърза към мястото, където беше стоял Питърс, и хвана дръжката, но вратата се оказа заключена. Той надникна през малкия прозорец и видя жена, която изглеждаше като здравата друсана и опираше длето в гърлото на Питърс. Беше смъкнала нелепата му футболна каска и сега тя лежеше обърната на пода до оръжието му. Оредяващата черна коса на Питърс беше полепнала по черепа му на потни кичури.
Жената — затворничка, ако можеше да се съди по дрехите й — видя Бари. Вдигна длетото и му даде знак. Жестът беше повече от ясен — Разкарай се.
Дрю Т. Бари помисли дали да не стреля през стъклото, но така можеше да привлече евентуални защитници, ако все още имаше такива. Спомни си също обещанието, което си беше дал, преди да застреля втората жена зомби в гимнастическия салон — след това се оправяй сам, господин Надзирателю.
Отдаде кратко чест на безумно изглеждащата затворничка и за всеки случай вдигна палец. После продължи по коридора. Но внимателно. Преди да бъде грабнат, Питърс беше видял нещо.
19
— Я, кого намерих — каза Ейнджъл. — Онзи, дето обича да хваща момичетата за циците, да щипе зърната им и да се отърква в тях, докато не се изпразни в гащите.
Когато беше вдигнала ръка да махне на застрахователя да се разкара, Дон се беше измъкнал и бе отстъпил от нея.
— Остави длетото, затворник. Остави го моментално и няма да се налага да те докладвам.
— Това обаче не е празнене — отбеляза Ейнджъл. — Прекалено е много, дори за чекиджия като теб. Напикал си се, нали? Мислиш ли, че на мама ще й хареса?
Щом чу да споменават святата му майка, Дон забрави всякаква предпазливост и се хвърли напред. Ейнджъл замахна към него и с това щеше да се приключи, ако той не се беше спънал във футболната каска — вместо да пререже гърлото, длетото остави дълбока драскотина на челото му. По лицето на Дон потече кръв и той рухна на колене.
— Оу! Оу! Боли!
— Така ли? Да видим дали така ще те заболи повече — каза Ейнджъл и го изрита в корема.
Като мигаше, за да махне кръвта от очите си, Дон сграбчи другия й крак и дръпна. Тя падна, лакътят й се удари в пода и длетото излетя от ръката й. Дон я притисна с тежестта си и посегна към гърлото й.
— Няма да те чукам мъртва — каза й. — Гадно ще е. Ще те задуша, колкото да изгубиш съзнание. Няма да те убия, докато не свър…
Ейнджъл грабна футболната каска, замахна в широка дъга и я стовари върху разкървавеното му чело. Той се претърколи от нея и се хвана за лицето.
Оу, не, веднага престани, затворник!
Удрянето с каски се наказва сериозно в НФЛ, помисли си Ейнджъл. Но тъй като никой не дава това по телевизията, едва ли ще ме накажат.
Фрасна още два пъти Дон с каската и втория път като че ли му счупи носа — беше доста гадно изкривен. Той успя да се обърне и да се надигне на колене, вирнал задник. Крещеше нещо като „Престани, затворник“, но трудно можеше да се каже, защото беше прекалено задъхан. Освен това устните му бяха сцепени и устата му беше пълна с кръв. Плюеше я на всяка дума и Ейнджъл си спомни какво казваха, когато бяха деца — към душа давате ли и кърпи?
— Стига — изхъхри Дон. — Моля те, стига. Разби ми лицето.
Ейнджъл захвърли каската и взе длетото.
— Ето ти и масаж на циците, надзирател Питърс!
И заби длетото между лопатките му чак до дървената дръжка.
— Мамо! — изкрещя той.
— Добре, надзирател Питърс — това е за мама! — Тя издърпа длетото и го заби във врата му. Дон се просна.
Ейнджъл го изрита няколко пъти, после го възседна и започна да го ръга още и още. Продължи, докато не остана без сили.
Глава 16