1
Дрю Т. Бари стигна до Будката и видя какво е спряло Питърс преди жената да го сграбчи — двама мъже, единият от които вероятно беше Норкрос, арогантното копеле, започнало цялата каша. Подкрепяше с една ръка спътника си. Това беше добре. Те нямаха представа, че той е тук, и вероятно отиваха при жената. За да я пазят. Това беше безумно, като се имаше предвид какви сили беше успял да събере Гиъри, но виж само какви поразии бяха успели да направят дотук. Добри граждани бяха убити и ранени! Заради това тези двамата заслужаваха да умрат.
А после от дима се появиха още две фигури — жена и по-млад мъж. Всички бяха с гръб към Дрю Т. Бари.
Все по-добре и по-добре.
2
— Господи — каза Клинт на сина си. — Трябваше да си се скрил. — Погледна укорително Микаела. — А ти трябваше да се погрижиш за това.
Джаред отговори преди Микаела.
— Тя направи това, което й каза, но не можех да се крия. Просто не можех. Не и ако има шанс да върнем мама. И Мери. Също и Моли. — Той посочи жената в килията в дъното на коридора. — Татко, погледни я! Тя се рее! Какво е тя? Човек ли е изобщо?
Преди Клинт да успее да отговори, от телефона на Хикс зазвуча музика, последвана от тънък електронен глас: „Поздравления, Иви! Ти оцеля! Бум Таун е твой!“
Иви падна на леглото, свали крака на пода и пристъпи към решетките. Клинт си мислеше, че вече нищо не може да го изненада, но се смая, като видя, че срамните й косми са предимно зелени. Всъщност не бяха никакви косми — а някаква растителност.
— Спечелих! — щастливо извика тя. — И точно навреме! Батерията е само на два процента. Сега мога да умра щастлива!
— Няма да умираш — каза Клинт. Но вече не го вярваше. Тя щеше да умре, а когато останките от отряда на Гиъри стигнеха дотук, а това можеше да стане всеки момент, — най-вероятно и те щяха да умрат с нея. Бяха убили твърде много хора. Хората на Франк нямаше да се спрат.
3
Дрю Т. Бари се промъкна покрай Будката. Онова, което виждаше, му харесваше все повече и повече. Освен ако някой от защитниците не се беше скрил в килиите, всички участници в малкия заговор на Норкрос се намираха в дъното на коридора, скупчени като кегли за боулинг. Нямаше къде да се скрият, нито къде да избягат. Отлично.
Вдигна пушката… и някакво длето се опря в гърлото му, точно под ъгъла на долната челюст.
— Не-не-не — каза Ейнджъл с веселата енергичност на начална учителка. Лицето, ризата и торбестите й панталони бяха целите в кръв. — Мръднеш ли, ще ти прережа вратната вена. Острието е опряно в нея. Единствената причина още да си жив е, защото ме остави да си свърша работата с надзирател Питърс. Остави слонската пушка на пода. Не се навеждай, просто я пусни.
— Това е много скъпо оръжие, госпожо — каза Дрю Т. Бари.
— Изобщо не ми пука.
— Може да гръмне.
— Ще поема риска.
Дрю Т. Бари пусна пушката.
— А сега ми дай онази на рамото ти. И без шантави опити.
— Каквото и да държиш на гърлото му, пусни го — каза глас зад тях.
Ейнджъл бързо погледна през рамо и видя четирима или петима мъже с вдигнати пушки. Усмихна им се.
— Можете да ме застреляте, но този ще умре с мен. Гарантирам ви.
Франк замръзна нерешително. Дрю Т. Бари, който се надяваше да остане жив още малко, й предаде автомата на Дон.
— Благодаря — каза Ейнджъл и го метна на рамо. Отстъпи назад, пусна длетото и вдигна ръце, за да покаже на Франк и останалите, че са празни. После бавно отстъпи по късия коридор към Клинт, който продължаваше да придържа Уили. През цялото време държеше ръцете си вдигнати.
Изненадан (но благодарен), че е жив, Дрю Т. Бари вдигна пушката си. Чувстваше се леко замаян. Сигурно всеки щеше да се чувства замаян, след като луда затворничка е опряла длето в гърлото му. Тя му беше казала да остави пушката… а после му бе позволила да я вземе отново. Защо? За да отиде при приятелите си и да стане мишена като тях ли? Това като че ли беше единственият отговор. Безумен, но и тя беше луда. Всички бяха луди.
Дрю Т. Бари реши, че следващият ход трябва да е на Франк. Той беше започнал това колосално лайняно шоу, нека сега да му мисли как да разчиства. Така беше най-добре, защото онова, което бяха направили през последния час, щеше да се възприеме като самоуправство от останалия свят. А имаше и моменти — като ходещите трупове в гимнастическия салон и голата зелена жена, която бе зърнал зад решетките няколко стъпки зад Норкрос, — на които останалият свят просто нямаше да повярва, с Аврора или без нея. Дрю Т. Бари беше извадил късмет, че е жив, и с радост щеше да се оттегли на заден план. И с още малко късмет светът можеше изобщо да не разбере, че е бил тук.