— Гледайте да не я наранявате — каза Ейнджъл. Гласът й трепереше, в очите й имаше сълзи. — Гледайте да не го правите, копелета такива. Тя е шибана богиня.
Франк пристъпи три крачки напред, без да знае и без да му пука дали останалите го следват. Изгледа Иви толкова продължително и настоятелно, че Клинт също се обърна да погледне.
Зелената растителност, която се беше оплела в косата й, я нямаше. Голото й тяло беше прекрасно, но в никакъв случай необикновено. Окосмяването й долу представляваше тъмен триъгълник над мястото, където се събираха бедрата й.
— Какво, по дяволите — каза Карсън Струтърс. — Тя не беше ли… зелена?
— Да. Приятно ми е най-сетне да се срещнем лице в лице, госпожо — каза Франк.
— Благодаря — отвърна Иви. Като не се броеше дръзката й голота, изглеждаше свенлива като ученичка. Очите й бяха сведени. — Франк, харесва ли ви да затваряте животни в клетки?
— Затварям само онези, които трябва да бъдат затворени — каза Франк и за първи път от дни се усмихна истински. Едно нещо знаеше със сигурност. Дивото вървеше в двете посоки — опасността, която животното представлява за другите, и опасността, която другите представляват за животното. Като цяло него го беше повече грижа да пази животните от хората. — И аз дойдох, за да ви извадя от вашата клетка. Искам да ви заведа при доктори, които да ви изследват. Ще ми позволите ли да го направя?
— Мисля, че не — отвърна Иви. — Няма да открият нищо и това няма да промени каквото и да било. Помните ли приказката за златната гъска? Когато хората я изкормили, намерили в нея само вътрешности.
Франк въздъхна и поклати глава.
Не й вярва, защото не иска да й повярва, помисли си Клинт. Защото не може да си позволи да й повярва. Не и след всичко, което направи.
— Госпожо…
— Я по-добре ме наричайте Иви — каза тя. — Тази формалност не ми харесва. Мисля, че по телефона ни се получи хубав разговор, Франк. — Но очите й бяха още сведени и Клинт се запита какво ли има в тях, че да й се налага да го крие. Съмнение в мисията й тук? Може би се самозалъгваше, но беше възможно. Та нали самият Исус Христос се е молил горчивата чаша да го отмине? Вероятно и на Франк му се искаше учените от Центъра за контрол и превенция на заболяванията да го спасят от неговата чаша. Да погледнат резултатите от изследванията на кръвта и ДНК на Иви и да кажат: Аха.
— Добре, Иви — каза Франк. — Тази затворничка… — Той кимна към Ейнджъл, която се опитваше да го убие с поглед. — Тя твърди, че си богиня. Вярно ли е?
— Не — отвърна Иви.
До Клинт Уили се закашля и започна да масажира лявата страна на гърдите си.
— А другата жена… — Този път кимането му беше насочено към Микаела. — Тя пък казва, че си свръхестествено същество. И… — На Франк не му се искаше да го изрича на глас, да се приближава до яростта, до която можеше го да доведе казаното, но трябваше да го направи. — И че знаеш за мен неща, които не би трябвало да знаеш.
— Освен това може да се рее във въздуха! — изтърси Джаред. — Забелязахте ли това? Тя левитираше! Видях я! Всички видяхме!
Иви погледна Микаела.
— Грешиш за мен, да знаеш. Аз съм жена и в много отношения съм като всяка друга. Като жените, които тези мъже обичат. Макар че обич е опасна дума, когато се казва от мъже. Много често те нямат предвид същото, което имат жените, когато я казват. Понякога те искат да кажат, че ще убият за нея. Понякога я казват, без да влагат нищо в нея. Което, естествено, повечето жени рано или късно разбират. Някои с примирение, много с тъга.
— Когато някой мъж ти каже, че те обича, това означава, че просто иска да ти го навре — опита се да помогне Ейнджъл.
Иви насочи вниманието си обратно към Франк и стоящите зад него мъже.
— Жените, които искате да спасите, в момента живеят живота си на друго място. При това живеят щастливо, макар че повечето тъгуват по момченцата си, а някои по своите съпрузи и бащи. Няма да кажа, че понякога не се държат лошо, изобщо не са светици, но през повечето време намират хармония. В онзи свят, Франк, никой не разтяга любимата тениска на дъщеря ти, не вика в лицето й, не я кара да се срамува и не я ужасява, като забива юмрук в стената.
— Живи ли са? — попита Карсън Струтърс. — Заклеваш ли се, жено? Заклеваш ли се в Бог?
— Да — каза Иви. — Заклевам се във вашия и във всеки бог.