— Добре, да — каза Клинт. — Но побързай. Пораженията върху мозъка започват след три минути и не знам дали дори едно свръхестествено същество би могло да ги поправи.
Франк забърза към Уили, коленичи и сложи пръсти върху гърлото му. Погледна Клинт.
— Сърцето му е спряло. Трябва да започна масаж.
— Само преди минута беше готов да го убиеш — измърмори Рийд Бъроуз.
Трийт, който беше виждал гадости в Афганистан, изстена.
— Нищо не разбирам. Само ми кажете какво трябва да направя, за да си върна детето, и ще го направя. — Не беше ясно към кого точно са насочени думите му.
— Никакъв сърдечен масаж.
Клинт се обърна към Иви, която продължаваше да стои с наведена глава. Което според него беше добре, защото нямаше как да не вижда човека на пода.
— Това е Уили Бърк — каза Клинт. — Неговата страна му е казала да служи и той е служил. Днес той е доброволец пожарникар и гаси пожарите през пролетта. Прави го без възнаграждение. Помага за организирането на всяка милосърдна вечеря за бедни семейства, които щатът е прекалено стиснат, за да подкрепя. През есента тренира футболния отбор „Поп Уорнър“.
— При това беше добър треньор — каза Джаред с глас, в който напираха сълзи.
— Грижил се е за сестра си десет години, откакто са й сложили диагноза алцхаймер — продължи Клинт. — Хранел я е, връщал я е у дома, когато се запилявала навън, сменял насраните й пелени. Той дойде тук да те защити, защото искаше да направи онова, което смяташе за правилно за теб и за съвестта си. Никога през живота си не е наранявал жена. А сега той умира. Може би ще го оставиш да умре. В края на краищата той е просто един мъж, нали?
Някой кашляше от пушека, който бе плъзнал по Бродуей. За момент това беше единственият звук, а после Иви Блек изпищя. Крушките по тавана се пръснаха. Заключените врати на килиите се отвориха и се затвориха с трясък, сякаш железни ръце аплодираха. Неколцина мъже от групата на Франк закрещяха, един толкова високо, че прозвуча като шест или седемгодишно момиче.
Ордуей се обърна и побягна. Стъпките му отекваха по коридорите с голи стени.
— Вдигнете го — каза Иви. Вратата на килията й се беше отворила заедно с другите. Ако изобщо е била заключвана, разбира се. Клинт не се съмняваше, че тя би могла да излезе когато си пожелае през последната седмица. Плъховете бяха само част от представлението й.
Клинт и Джаред Норкрос вдигнаха безжизненото тяло на Уили. Той беше тежък, но Иви го пое, сякаш държеше чувал с пух.
— Разчувства ме — каза тя на Клинт. — Това беше жестоко, доктор Норкрос. — Лицето й беше сериозно, но на Клинт му се стори, че очите й проблясват развеселено. Може би дори ликуващо. Тя прегърна Уили през кръста, който бе с доста внушителна обиколка, и постави дясната си ръка върху мократа от пот коса на тила му. После притисна устни в неговите.
Цялото тяло на Уили се разтресе. Ръцете му се повдигнаха да прегърнат Иви. За момент старецът и младата жена останаха в плътна прегръдка. После тя го пусна и отстъпи назад.
— Как се чувстваш, Уили?
— Адски добре — отвърна Уили Бърк и седна.
— Господи — промълви Рийд Бъроуз. — Изглежда двайсет години по-млад.
— Не са ме целували така от гимназията — каза Уили. — Ако изобщо са го правили. Госпожо, май спасихте живота ми. Благодарен съм ви за това, но мисля, че целувката беше още по-добра.
На лицето на Иви заигра усмивка.
— Радвам се, че ти е харесало. И на мен самата доста ми хареса, макар и не толкова, колкото да победя на „Бум Таун“.
Кръвта на Клинт вече не кипеше — изтощението и последното чудо на Иви я бяха охладили. Погледна на яростта, която беше изпитвал допреди малко, като човек, гледащ непознат, който е нахълтал в дома му и се е настанил в кухнята, за да си приготви екстравагантна и огромна закуска. Беше изпълнен с тъга и съжаление и бе ужасно уморен. Искаше му се просто да се прибере у дома, да седне до жена си, да бъде с нея и да не му се налага да казва нито думичка.
— Гиъри — каза Клинт.
Франк вдигна бавно глава и го погледна като човек, който се отърсва от замайване.
— Пусни я. Това е единственият начин.
— Може би, но дори това не е сигурно, нали?
— Не е — съгласи се Клинт. — Какво в този шибан живот е сигурно?
— Добрите и лошите времена — обади се Ейнджъл. — Добрите и лошите. Всичко останало са пълни глупости.
— А аз си мислех, че ще продължи поне до четвъртък, но… — Иви се засмя и смехът й беше като песента на звънчета. — Забравила съм колко бързо могат да действат мъжете, когато си наумят нещо.