— Така е — каза Микаела. — Достатъчно е да си помислиш за проекта „Манхатън“.
6
В осем без десет онази чудесна утрин колона от шест коли потегли по Уест Лавин Роуд, а зад тях затворът димеше като фас в пепелник. Колоната зави по Болс Хил Роуд. Втори екип водеше с включени светлини, които примигваха бавно. Франк беше зад волана. Клинт седеше до него. Иви беше на задната седалка, точно там, където беше седяла след като Лайла я арестува. Тогава тя бе полугола. Този път беше с червена затворническа униформа.
— Нямам представа как ще обясним всичко това на щатската полиция — каза Франк. — Много убити, много ранени.
— В момента всички са заети покрай Аврора и сигурно половината полицаи изобщо не стъпват на работа — отвърна Клинт. — Когато всички жени се върнат — ако се върнат, — на никого няма да му пука.
— На майките ще им пука — тихо каза Иви зад тях. — На съпругите. На дъщерите. Кой според вас разчиства бойните полета след сраженията?
7
Колата на Втори екип спря на пътя към караваната на Труман Мейуедър, където все още беше опъната жълта полицейска лента с надпис МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕ. Останалите коли — още две полицейски, две цивилни и пикапът на Карсън Струтърс — спряха зад тях.
— А сега какво? — попита Клинт.
— Сега ще видим — каза Иви. — Разбира се, стига някой от онези мъже да не размисли и да не реши в крайна сметка да ме застреля.
— Това няма да стане — заяви Клинт, но изобщо не се чувстваше толкова уверен, колкото се опитваше да покаже.
Затръшнаха се врати. За момент тримата останаха на местата си.
— Кажи ми нещо, Иви — каза Франк. — Щом си само пратеничка, кой командва това родео? Някаква… не знам… жизнена сила ли? Може би Голямата мама природа е решила да натисне бутона за рестартиране?
— Имаш предвид Великата небесна лесбийка ли? — попита Иви. — Дребно дундесто божество, облечено в бледоморав костюм и практични обувки? Нали това си представят повечето мъже, когато си мислят, че някоя жена се опитва да командва живота им?
— Не знам. — Франк се чувстваше безсилен, съсипан. Липсваше му дъщеря му. Дори Илейн му липсваше. Не знаеше какво е станало с гнева му. Сякаш джобът му се беше скъсал и гневът беше изпаднал някъде по пътя. — Какво ти идва на ума, когато си мислиш за мъже, умнице?
— Оръжия — отвърна тя. — Клинт, тук отзад май вратите са без дръжки.
— Не позволявай това да те спре — каза й той.
И тя не позволи. Едната задна врата се отвори и Иви Блек слезе. Клинт и Франк също слязоха и застанаха от двете й страни и Клинт си спомни часовете по вероучение, на които беше принуден да ходи в различните приемни домове. Исус на кръста, с разбойника неверник от едната му страна и добрия крадец от другата — онзи, който според умиращия месия скоро щял да отиде с него в рая. Клинт си спомни как си бе мислил, че нещастникът сигурно би се съгласил и на едно условно освобождение и пиле за вечеря.
— Не знам каква сила ме изпрати — каза тя. — Знам само, че бях повикана и…
— И си дошла — довърши Клинт.
— Да. А сега ще трябва да се върна.
— А ние какво да правим? — попита Франк.
Иви се обърна към него. Вече не се усмихваше.
— Ще правите онова, което обикновено правят жените. Ще чакате. — Пое си дълбоко дъх. — О, въздухът е толкова свеж след затвора.
Мина покрай скупчените мъже, сякаш ги нямаше, и хвана Ейнджъл за раменете. Ейнджъл я погледна с блеснали очи.
— Справи се добре — каза й Иви. — И ти благодаря от цялото си сърце.
— Обичам те, Иви! — изтърси Ейнджъл.
— И аз теб — отвърна Иви и я целуна по устните.
Иви тръгна към останките от лабораторията. До тях клечеше лисицата, прибрала пухкава опашка около лапите си, с изплезен език и блеснали очи.
Лисицата стана и тръгна. Иви я последва, а мъжете тръгнаха след нея.
8
— Татко — почти шепнешком каза Джаред. — Виждаш ли го? Кажи ми, че го виждаш.
— Боже мой — промълви заместник-шериф Трийт. — Това пък какво е?
Взираха се в Дървото с многото му преплетени стволове и ятата екзотични птици. То се издигаше толкова високо, че не можеха да видят върха му. Клинт усещаше силата, която се излъчваше от него като електрически ток. Паунът разпери опашка, за да му се възхитят, а когато белият тигър се появи от другата страна, няколко пушки се вдигнаха.
— Свалете оръжията! — извика Франк.
Тигърът легна във високата трева и ги загледа с невероятните си очи. Оръжията бяха свалени. Всички с изключение на едно.