— Чакайте тук — каза Иви.
— Ако жените на Дулинг се върнат, всички жени на света ще се върнат, така ли? — попита Клинт.
— Да. Жените на този град представляват жените на света и трябва всички да се върнат. Оттук. — Тя посочи една цепнатина в Дървото. — Дори само една да откаже… — Не беше нужно да завършва. Нощни пеперуди запърхаха около главата й в нещо като корона.
— Защо им е да пожелават да остават там? — попита истински озадаченият Ред Бъроуз.
Смехът на Ейнджъл беше рязък като грачене.
— Аз пък имам по-добър въпрос. Ако са създали нещо добро, както казва Иви, защо им е да искат да го оставят?
Иви тръгна към Дървото — високите треви шепнеха от допира на червените й панталони, — но спря, когато чу изщракването на вкаран в цевта патрон. На „Уедърби“, както се оказа. Дрю Т. Бари беше единственият, който не беше свалил оръжието си при командата на Франк, но не го държеше насочено към Иви. А към Микаела.
— Иди с нея — каза той.
— Свали пушката, Дрю — каза Франк.
— Не.
Микаела погледна Иви.
— Мога ли да дойда с теб там, където отиваш? Без да се озовавам в пашкул?
— Разбира се — отвърна Иви.
Микаела насочи вниманието си обратно към Бари. Вече не изглеждаше уплашена, а озадачена.
— Но защо?
— Наречи го застраховка — отвърна Дрю Т. Бари. — Ако тя казва истината, може би ще успееш да убедиш майка си, а тя останалите. Аз твърдо вярвам в застраховането.
Клинт видя, че Франк вдига пистолет. Вниманието на Бари беше изцяло насочено към жената и Франк лесно можеше да го застреля, но Клинт поклати глава и каза тихо:
— Умряха предостатъчно хора.
А освен това, помисли си, може би господин Презастраховане е прав.
Иви и Микаела минаха покрай белия тигър до цепнатината в Дървото, където ги чакаше лисицата. Иви продължи непоколебимо напред и изчезна от поглед. Микаела се поспря несигурно, но след това я последва.
Мъжете, които бяха останали от нападателите и защитниците на затвора, зачакаха. Отначало крачеха нервно, но след като мина доста време, без да се случва нищо, повечето насядаха във високата трева.
Не и Ейнджъл. Тя продължаваше да крачи, сякаш не можеше да се наслади на факта, че е на свобода, далеч от килията, от работилницата за мебели, от Будката и Бродуей. Тигърът дремеше. По едно време Ейнджъл го приближи и Клинт затаи дъх. Тя беше наистина луда.
Тигърът вдигна глава, когато Ейнджъл се осмели да го погали по гърба, но после отново я отпусна върху предните си лапи и изумителните му очи се затвориха.
— Той мърка! — извика тя ликуващо.
Слънцето достигна зенита и сякаш спря там.
— Не мисля, че ще се получи — каза Франк. — И ако не се получи, до края на живота си ще съжалявам, че не я убих.
— Аз пък мисля, че още не са решили — каза Клинт.
— Така ли? Защо?
Отговори му Джаред. Той посочи Дървото и каза:
— Защото това е още там. Ако изчезне или се превърне в дъб или плачеща върба, тогава можеш да се откажеш.
Продължиха да чакат.
Глава 17
1
В супермаркета „Шопуел“, където традиционно се провеждаха Срещите, Иви се изправи пред голямото събрание на жените, наричащи Нашето място свой дом. Не й отне много време да отправи обръщението си, което се свеждаше до едно — изборът си е техен.
— Ако останете тук, всички жени по света, от Дулинг до Маракеш, ще се появят в този свят на мястото, където са заспали. Свободни да започнат отначало. Свободни да отглеждат децата си така, както искат. Свободни да живеят в мир. Това е добро, поне според мен. Но можете и да си тръгнете. И ако си тръгнете, всяка жена ще се събуди там, където е заспала в света на мъжете. Но трябва всички да си тръгнете.
— Какво си ти? — попита Джанис Коутс, която притискаше Микаела към гърдите си и говореше над рамото на дъщеря си.
— Кой ти е дал тази сила?
Иви се усмихна. Около нея засия зелена светлина.
— Аз съм просто една старица, която изглежда млада за момента. И нямам никаква сила. Подобно на лисицата, аз съм само пратеник. Вие сте онези, които имат силата. Всички вие.
— Е, да го обсъдим — каза Бланш Макинтайър. — И да решим. Защото предполагам, че сме нещо като народно събрание.
— Да — каза Лайла. — Но не тук.
2
Стана следобед, докато успеят да съберат всички обитатели на новия свят. До всяко кътче на града бяха пратени вестителки да извикат жените, които не бяха присъствали на Срещата в супермаркета.