Всички минаха в смълчана колона по главната улица и се качиха на Болс Хил. Краката на Бланш Макинтайър я мъчеха, така че Мери Пак я откара с една от количките за голф. Бланш държеше новороденото сираче Анди Джоунс, увито в синьо одеяло, и му разказа една съвсем кратка приказка: „Едно време имало едно момченце, което където и да отидело, всички жени го обичали“.
Вече се виждаха зелени туфи. Беше студено, но пролетта наближаваше. Вече беше минала почти една година, откакто бяха напуснали стария свят. Тази мисъл изненада Бланш. Тя имаше чувството, че е минало много повече време.
Когато излязоха от пътя и тръгнаха нагоре по осеяната с нощни пеперуди пътека в гората, лисицата се появи да ги поведе до крайната им цел.
3
След като условията на Иви бяха повторени за онези, които не ги знаеха, Микаела Коутс се качи на щайгата от мляко, влезе в ролята си на репортер (може би за последен път, може би не) и разказа за всичко, което се беше случило от другата страна.
— Доктор Норкрос убеди войнстващите да оставят оръжието — каза тя. — Някои мъже се простиха с живота си, преди разумът да надделее.
— Кой е умрял? — извика една жена. — Моля те кажи, че Мика не е сред тях!
— Ами Лорънс Хикс? — попита друга.
Въпросите заваляха един през друг.
Лайла вдигна ръце.
— Дами, дами!
— Не съм никаква дама — измърмори една бивша затворничка, Фрейда Елкинс. — Говори от свое име, шерифе.
— Не мога да ви кажа кой е загинал, защото през по-голямата част от сражението бях в затвора — продължи Микаела. — Знам, че Гарт Фликингър е мъртъв и… — Тя се канеше да каже името на Бари Холдън, но видя жена му и останалите му дъщери да я гледат в очакване и изгуби кураж. — В общи линии, това е всичко. Мога обаче да ви кажа, че всички момчета в Дулинг са живи и здрави. — И се замоли с цялото си сърце наистина да е така.
Множеството избухна в ръкопляскания и радостни викове.
Когато Микаела завърши, Джанис Коутс зае мястото й и обясни, че всяка жена ще има възможност да оповести избора си.
— Лично аз — каза тя — гласувам да се върнем, макар и с известно съжаление. Това място е много по-добро от онова, което напуснахме, и вярвам, че единствено небето ни е граница. Без мъже вземаме решенията си открито и без суетене. Споделяме ресурсите с по-малко препирни. В общността ни почти няма насилие. През целия ми живот жените са ме дразнели, но те изобщо не могат да се сравняват с мъжете. — Не спомена личната ирония, че собственият й съпруг, горкият Арчи, който бе напуснал света след онзи ранен инфаркт, беше умерен и разумен мъж. Изключенията потвърждаваха правилото. А правилото беше общият случай. Правилото беше историята.
Джанис, която преди беше стройна, сега бе кожа и кокали. Бялата й коса се спускаше свободно по гърба й. Хлътналите й очи блестяха някак далечно. Микаела си помисли, че независимо колко изправена стои и колко ясно говори, майка й е болна. „Трябва ти лекар, мамо“.
— Обаче — продължи Джанис, — аз вярвам също, че съм длъжница на доктор Норкрос и трябва да се върна. Той е рискувал живота си, други също са рискували за жените в затвора в момент, в който едва ли много други биха го направили. Във връзка с това искам да кажа на всички онези, които бяха затворнички, че ще направя всичко по силите си присъдите ви да бъдат отменени или най-малкото намалени. А ако поискате да драснете към хълмовете, ще кажа на властите в Чарлстън и Уийлинг, че сте били убити при атаката.
Бившите затворнички излязоха заедно. Бяха по-малко, отколкото сутринта. Наред с другите Кити Макдейвид също беше изчезнала безследно, ако не се броеше краткотрайният облак нощни пеперуди, който бързо се разпръсна. Нямаше никакво съмнение какво означава това — тези жени бяха мъртви и в двата свята. И бяха убити от мъже.
И въпреки това всяка затворничка гласува да се върнат. Това сигурно щеше да изненада един мъж, но не и комендант Джанис Коутс, която знаеше един показателен саркастичен факт — когато жени успеят да избягат от затвора, повечето биват залавяни почти незабавно, защото обикновено не драсват към хълмовете, както биха направили мъжете. Жените се прибираха у дома. Първото нещо, за което говореха бившите затворнички, които взеха думата на тази последна среща, бяха синовете им в другия свят.
Например Селия Фрод — тя каза, че момчетата на Нел ще имат нужда от майка и дори ако Селия се върне в затвора, сестрата на Нел може да се погрижи за тях.
— Но сестрата на Нел няма да е от особена полза за тях, ако спи, нали?