ТРЕТА ЧАСТ
Момичето не е умряло, а спи.
Матей 9:24
1
За повечето хора през седмиците след събуждането на жените светът изглеждаше като някаква игра на дъска, купена от ужасен магазин за намалени стоки. Имаше липсващи фигури — не задължително важните, но определено такива, каквито човек би искал да ги има. Или най-малкото се усещаше, че някои от картите, които биха ти позволили да спечелиш, са изчезнали.
Скръбта беше навсякъде, подобно на обезобразяване. Но какво правиш, когато изгубиш съпруга, дъщеря или съпруг? Ако не си като Тери Кумбс — а някои бяха, — се научаваш да живееш със загубата и продължаваш играта.
Барманът и собственик на „Скърцащото колело“ Пъдж Мароун беше изгубил част от себе си и се научи да живее с това. Десният му палец сега свършваше под кокалчето. Отне му известно време да се отърве от навика да посяга към кранчетата за бира с тази ръка, но се справи. После получи предложение за сградата от някакъв тип, който искаше да отвори франчайз на „Ти Джи Ай Фрайдейс“. Пъдж си каза, че „Скърцащото колело“ и без това никога няма да се възстанови след Аврора, а и предложената сума не беше лоша.
Някои хора — като Дон Питърс например — не липсваха на никого. Бяха така напълно забравени, сякаш изобщо не са съществували. Земята с остатъците от къщата на Питърс беше продадена на търг.
Малкото лични вещи на Джони Лий Кронски бяха изнесени заедно с боклука, но мрачният му апартамент си остава празен и до днес.
Ван беше оставила вратата отворена, когато напусна къщата на Фриц Мешаум в онзи последен ден на Аврора, и след като Мешаум остана да лежи мъртъв ден-два, лешоядите дойдоха и си направиха угощение. Дойдоха и по-дребни птици да оскубят червената брада на Фриц, за да си построят гнезда. Накрая една готова на рискове мечка извлече трупа навън. След време насекомите очистиха скелета. Както следваше да се очаква, природата се възползва от него и успя да го превърне в нещо красиво — в скулптура от кости.
Когато научи какво се е случило с Антон — кръвта на килима в спалнята й разказа по-голямата част от историята, — Магда Дубчек съжали, че е гласувала за завръщане. „Каква грешка направих“ — повтаряше си безброй пъти, докато забъркваше безброй коктейли ром и кола. За Магда нейният Антон не беше една, две или три фигури — а цялата игра. Бланш Макинтайър се опита да я привлече към доброволческата дейност — имаше много деца, които бяха изгубили родител и се нуждаеха от помощ — и я покани в Книжния клуб, но Магда не прояви интерес. „Тук за мен няма щастлив край“ повтаряше тя. През дългите безсънни нощи Магда пиеше и гледаше „Престъпна империя“. Когато приключи с този сериал, премина на „Семейство Сопрано“. Запълваше празните часове с истории за гадни мъже, вършещи гадни неща.
2
За Бланш пък имаше щастлив край.
Тя се събуди на пода в апартамента на Дороти, където беше заспала няколко дни по-рано, и се измъкна от остатъците от разлагащия се пашкул. Приятелките й също бяха тук, идваха на себе си и се освобождаваха от обвивките си. Имаше обаче и нещо различно — Анди Джоунс. Бебето не беше в ръцете на Бланш, както беше, когато тя влезе в Дървото, а спеше наблизо в креватче, направено от преплетени клонки.
— Мамка му — промълви Дороти. — Детето! Ихаа!
Бланш прие това като знак. Детска ясла „Тифани Джоунс“ бе построена на мястото на една къща, която беше изгоряла по време на Аврора. Проектът беше финансиран от осигурителния фонд на Бланш и на новия й приятел (в случая е Уили Бърк средствата се бяха трупали без лихва в пожълтелия му дюшек от 1973 г. насам), както и от множество дарения. След Аврора склонност към благотворителност проявяваха много повече хора, отколкото преди това. Семейство Норкрос бяха особено щедри въпреки трудностите им. На табелата отвън, под името на Тифани, имаше рисунка на бебешко креватче, направено от преплетени клонки.
Бланш и екипът й приемаха всяко дете на възраст между един месец и четири години независимо от платежоспособността на родителите (или родителя). След Аврора именно малките предприятия като това на Бланш, до голяма степен финансирани от мъже, които съставляваха и персонала им, започнаха движението, довело до създаването на универсална програма за грижи за децата. Много мъже като че ли разбираха, че е необходима промяна.
В края на краищата те бяха предупредени.
Един-два пъти Бланш се замисли за романа, който се бяха събрали да обсъдят последната вечер преди всичко да се промени — историята за момичето, което казало лъжа, променила живота на много хора. Бланш често си мислеше за наказанието, тежащо толкова много на живота на онова момиче. Самата тя не смяташе, че трябва да търпи подобни наказания. Тя открай време беше свястна жена, която работеше усърдно и беше добра приятелка. Винаги беше добра със затворничките. Детската ясла не беше някакъв вид изкупление. А въпрос на почтеност. Нещо естествено, очевидно и съществено. Ако на играта й липсваха фигури, понякога — дори често — беше възможно да се направят нови.