Бланш се запозна с Уили, когато той се появи на прага на детската ясла, която все още се ремонтираше, с пачка петдесетдоларови банкноти.
— Това пък какво е? — попита тя.
— Моят дял — отвърна той.
Само че не беше. Някакви си пари не бяха достатъчни. Ако искаше дял, той трябваше да изпълни своята част от работата.
— Децата серат адски много — отбеляза той една вечер, след като вече се ухажваха от известно време.
Бланш стоеше до колата си и го чакаше да натовари в багажника двата полупрозрачни плика, пълни с мръсни пелени. Щяха да ги занесат за пране в „Тайни Тот Лаундри“ в Мейлок. Бланш нямаше намерение да пълни депо за отпадъци с използвани памперси. Уили беше отслабнал и си бе купил нови тиранти. Преди Бланш си мислеше, че е сладък, но сега с подстриганата брада (и досадните си вежди) беше направо красив.
— Ако вземеш да ми умреш, Уили — каза му Бланш, — ще се позабавляваме с некролога ти. „Уили Бърк умря, докато вършеше любимата си работа — пренасяне на насрани пелени през паркинг“. — И му изпрати въздушна целувка.
3
Джаред Норкрос се хвана като доброволец в детска ясла „Тифани Джоунс“ през лятото и почасово през последната година в гимназията. Обичаше да помага. Децата бяха като малоумни — строяха замъци от кал, ближеха стени, въргаляха се в локви, и всичко това само когато бяха щастливи, — но той беше безкрайно очарован, подобно на толкова много преди него, от лекотата, с която момчетата и момичетата си играеха заедно. Какво се променяше по-късно? Защо внезапно се озоваваха на различни детски площадки почти веднага щом започнат училище? Химията ли беше причината? Гените? Джаред не приемаше това обяснение. Хората бяха по-сложни; хората имаха коренни системи, които си имаха коренни системи. Мислеше си, че в колежа най-вероятно ще запише детска психология и по-късно ще стане психиатър като баща си.
Тези мисли го утешаваха и го разсейваха, когато имаше нужда от разсейване — тоест почти непрекъснато през този период от живота му. Бракът на родителите му се разпадаше, а Мери излизаше с по-големия братовчед на Моли Рансъм, спортна звезда от гимназията в съседния окръг. Джаред ги беше засякъл веднъж заедно. Седяха на маса пред една сладоледена къща и се хранеха един друг с фунийки. По-ужасно можеше да бъде само ако правят секс.
Веднъж Моли го излови, докато излизаше от къщи.
— Какво става, пич? Мери и Джеф ще идват. Искаш ли да дойдеш и ти? — Малкото момиче имаше шини и се беше издължило много. Скоро момчетата, които не искаха да си играят с нея след училище, щяха да я гонят с надеждата да получат целувка.
— Иска ми се да можех — каза Джаред.
— Какво ти пречи? — попита Моли.
— Разбитото сърце — отвърна Джаред и й намигна. — Знам, че никога няма да ме обикнеш, Моли.
— О, я стига — каза тя и завъртя очи.
Понякога краката отнасяха Джаред до празната къща, където беше скрил Мери, Моли и майка си. Двамата с Мери бяха добър екип — но тя твърдо беше оставила всичко това в миналото. „Просто сега светът е напълно различен, нали разбираш“ — беше му казала, сякаш това можеше да го утеши или да обясни каквото и да било. Джаред си казваше, че тя няма представа какво изпуска, но накрая реши — мрачно, — че едва ли изпуска нещо.
4
Оказа се, че пашкулите могат да плават.
Три жени от полета, който се беше разбил в Атлантическия океан, се събудиха в паяжините си на каменист бряг в Нова Скотия. Пашкулите им бяха мокри, но жените в тях бяха останали сухи. Отидоха до една пустееща спасителна станция и се обадиха за помощ.
Тази история не намери голямо отражение и попадна на задните страници на вестници и уебсайтове. В сянката на най-голямото чудо на годината подобни дребни неща не представляваха особен интерес.
5
Да откриеш съпруга си мъртъв в гараж, пълен с отработени газове, беше ужасен начин да се върнеш у дома.
Рита Кумбс имаше лоши моменти след това — отчаяние, ужас от живота в самота и, разбира се, безсънните нощи, когато изглеждаше, че утрото никога няма да настъпи. Тери беше спокоен, умен и жизнерадостен. Това, че беше затънал толкова дълбоко в блатото на отчаянието, че да отнеме собствения си живот, изобщо не се връзваше с нейния опит с мъжа, който беше неин партньор и баща на детето й. Тя плака, докато не се убеди, че е изплакала всички възможни сълзи… и тогава те бликнаха отново.