Джанис остана два-три дни с дъщеря си в столицата. Вишните отдавна бяха прецъфтели. Беше горещо, но въпреки това се разхождаха много. На Пенсилвания Авеню видяха президентския кортеж — дълга върволица блестящи черни лимузини и джипове. Мина направо покрай тях, без да спира.
— Виж. — Микаела посочи.
— На кого му пука? — отвърна Джанис. — Просто поредният увиснал хуй.
11
В апартамента в Акрон, Охайо, където Боби живееше с леля си Нанси, започнаха да пристигат чекове на името на Робърт Сорли. Сумите не бяха големи — двайсет долара, шестнайсет долара, — но се трупаха. Парите бяха от сметката на жена на име Илейн Нътинг. В картичките и писмата към тях Илейн пишеше на Боби за покойната му майка Дженет и за живота, изпълнен с доброта, щедрост и постижения, който тя беше мечтала за него.
Боби обичаше майка си, макар че не я познаваше толкова добре, колкото му се искаше, и поради престъплението й така и не можеше да й се довери напълно, докато беше жива. Впечатлението, което тя беше оставила у Илейн Нътинг, го убеди, че наистина е била добра.
Дъщерята на Илейн Нана понякога прилагаше рисунки към писмата на майка си. Беше наистина талантлива. Боби я помоли да му нарисува планина, за да може да я гледа и да си мисли за света отвъд Акрон, който не беше лошо място, но пък нали разбирате, Акрон все пак.
Тя го направи. Планината беше прекрасна — потоци, манастир в малка долина, кръжащи в небето птици, осветени отгоре облаци, виеща се пътека, водеща към незнайни далечини.
„Защото ме помоли“ — написа му Нана.
„Разбира се, че ще те помоля — отвърна й той. — Кой не казва моля?“
„Познавам много момчета, които не казват моля — написа му тя в следващото писмо. — На този лист няма място да напиша имената на всичките“.
„Аз не съм от тях“ — написа й той в отговор.
Продължиха да си пишат редовно и накрая започнаха да кроят планове да се срещнат.
И го направиха.
12
Клинт нито веднъж не попита Лайла дали е имала любовница от другата страна на Дървото. Сякаш в съпруга й имаше някаква вселена, подредена до най-малка подробност и с изпипани планети, висящи на конци. Планетите бяха идеи и хора. Той пътешестваше по тях, изучаваше ги и ги опознаваше. С тази разлика, че те не се движеха, не се въртяха, не се променяха с времето така, както правеха истинските тела, били те небесни или други. Лайла донякъде разбираше това — знаеше, че навремето той е живял живот, в който е имало само движение и несигурност, но това не означаваше, че трябва да го харесва. Или да го приеме.
А как се чувстваше след убийството на Дженет Сорли, макар че беше нещастен случай? Това беше нещо, което той никога не би могъл да разбере, и няколкото пъти, когато се опита, тя бързаше да се махне — със стиснати юмруци, изпълнена с омраза към него. Лайла не знаеше какво точно иска, но не беше разбиране.
Когато се събуди онзи следобед, Лайла потегли от алеята на г-жа Рансъм направо към димящия затвор. По кожата й все още имаше парченца от топящия сe пашкул. Организира вдигането на телата на нападателите и събирането на полицейските оръжия и екипировка. Помощниците, които събра за задачата, бяха предимно затворнички. Тези жени, осъдени лишени от свобода престъпнички — на практика до една жертви на домашно насилие, на наркотици, на бедност, на психични заболявания или на някаква комбинация от всичко това, — бяха свикнали с неблагодарния труд. Направиха онова, което трябваше да се направи. Иви им беше дала избор и те бяха избрали.
Когато щатските власти най-сетне обърнаха внимание на женския затвор Дулинг, хората от града и в затвора вече бяха готови с версията. Мародери тежковъоръжена Факелна бригада — обсадили затвора и д-р Клинтън Норкрос и надзирателите го отбранявали героично с помощта на полицията и доброволци като Бари Холдън, Ерик Блас, Джак Албъртсън и Нейт Макгий. Покрай необяснимия факт на Аврора този разказ не събуди повече интерес от историята за жените, изхвърлени на брега на Нова Скотия.
В края на краищата това бяха просто Апалачите.
13
— Казва се Анди. Майка му умря — каза Лайла на Клинт.
Анди плачеше. Лайла го беше взела от Бланш Макинтайър.
Лицето му беше зачервено и беше гладен.
— Ще кажа, че е мое дете, че аз съм го родила. Така ще е по-просто. Приятелката ми Джоли е лекар. Вече попълни документите.