Какво можеш да направиш? Да се самосъжаляваш. Да мразиш себе си или всички. Да се надрусаш, като смъркаш почистващи препарати. Можеш да правиш каквото си поискаш (в доста ограничените ти рамки), но това няма да промени положението. Следващият ти ред да завъртиш голямото бляскаво Колело на късмета ще дойде чак при следващото изслушване за предсрочно освобождаване. Дженет искаше да вложи всичко от себе си за своето. Имаше син, за когото да мисли.
Чу се силен тъп звук надзирателят в Будката отключи шейсет и две ключалки. Беше 6:30 и всички трябваше да излязат от килиите за сутрешно преброяване.
— Не знам, Рий. Помисли — каза Дженет. — Аз също ще помисля и после ще решим.
Спусна крака на пода и се изправи.
2
На няколко километра от затвора, на терасата на дом Норкрос, Антон Басейнджията почистваше басейна от мъртви буболечки. Басейнът беше подарък от д-р Клинтън Норкрос за жена му Лайла по случай десетата им годишнина. Видът на Антон често караше Клинт да се съмнява в мъдростта на подаръка си. Тази сутрин беше един от тези моменти.
Антон беше гол до кръста поради две основателни причини. Първо, денят се очертаваше горещ. Второ, коремът му беше твърд като камък. Антон Басейнджията беше целият в плочки. Ако решиш да стреляш по корема му, по-добре да го правиш под ъгъл заради рикошетите. Какво ядеше този тип? Купища чист протеин? Как тренираше? Като чистеше Авгиевите обори ли?
Антон вдигна очи и се усмихна под проблясващите стъкла на слънчевите си очила. Махна със свободната си ръка на Клинт, който гледаше от прозореца на голямата спалня на втория етаж.
— Господи — измърмори под нос Клинт и му махна в отговор. — Бъди по-човечен.
Клинт се дръпна от прозореца. В огледалото на затворената врата на банята се виждаше четирийсет и осем годишен бял мъж, бакалавър от Корнел, доктор по медицина от Нюйоркския университет, с шкембенце и тлъстини около кръста. Прошарената му брада го караше да прилича по-скоро на див еднокрак морски капитан, отколкото на мъжествен дървар.
Фактът, че възрастта и отпускащото се тяло го изненадват, му се струваше ироничен. Клинт никога не си бе падал по мъжката суетност, особено във варианта й на средната възраст, а натрупаният професионален опит само беше подсилил тази нагласа. Клинт мислеше всъщност за големия повратен момент в медицинската си кариера, който бе настъпил преди осемнайсет години, през 1999 г., когато един перспективен пациент, Пол Монпелие, беше дошъл при младия доктор с „криза на сексуалната амбиция“.
— Какво имате предвид под „сексуална амбиция“? — беше попитал Клинт. Амбициозните хора се стремяха към повишения. Човек не може да стане вицепрезидент на секса. Евфемизмът бе странен.
— Ами… — Монпелие като че ли обмисли различни обяснения. Накрая избра едно и си прочисти гърлото. — Още искам да го правя. Да действам.
— Това не ми се вижда необичайно амбициозно — каза Клинт. — А напълно нормално.
Клинт току-що бе завършил психиатрия и все още беше напорист. Това бе вторият му работен ден и Монпелие беше едва вторият му пациент.
(Първият му пациент беше една тийнейджърка с тревоги около кандидатстването й в колеж. Много бързо обаче се оказа, че момичето е изкарало 1570 точки по SAT. Клинт посочи, че резултатите й са отлични и че няма нужда от лечение или второ посещение. И беше написал Излекувана! в края на жълтата страница, на която си водеше бележки.)
Пол Монпелие, който се бе настанил във фотьойла от изкуствена кожа срещу Клинт, носеше къс бял пуловер и измачкан панталон. Седеше, преметнал крак върху крак, с глезен на коляното, и попипваше модната си обувка, докато говореше. Клинт го беше видял да паркира лъскава червена спортна кола на паркинга пред ниската сграда. Издигането по хранителната верига във въгледобивния бизнес беше позволило на Пол Монпелие да си купува подобни играчки, но унилото му, дори изтерзано лице напомняше на Клинт за старите комикси с Бигъл Бойс, които тормозеха Скрудж Макдък.
— Жена ми казва… е, не с толкова думи, но смисълът е ясен, нали разбирате. Тоест подтекстът. Иска да престана. Да се откажа от сексуалната си амбиция. — Той вирна брадичка.
Клинт проследи погледа му. От тавана висеше въртящ се вентилатор. Ако Монпелие качеше сексуалната си амбиция там, тя щеше сериозно да пострада.
— Да се върнем назад, Пол. Как изобщо се повдигна темата между вас и жена ви? С какво се започна?
— С една моя забежка. Глупава и необмислена връзка. И Ронда жена ми — ме изрита! Обясних й, че не е заради нея, че… че имам нужда, нали разбирате? Мъжете имат нужди, които жените невинаги разбират. — Монпелие завъртя глава и изсумтя раздразнено. — Не искам да се развеждам! Част от мен смята, че тя е онази, която трябва да свикне с това. С мен.