Последваха една-две секунди мълчание, докато жена му смели въпроса. И му отговори с въпрос:
— Клинт, има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Клинт изобщо не беше помислял, че тя ще се разочарова от решението му да зареже частната практика и да я смени с държавна. Беше сигурен, че ще го подкрепи.
Благодари на бога за Лайла.
3
За да обере сивата четина под носа си, Клинт трябваше да изкриви лице така, че заприлича на Квазимодо. Снежнобял твърд косъм стърчеше от лявата му ноздра. Антон можеше да се перчи колкото си иска, но белите косми в носа очакват всеки мъж, плюс онези в ушите. Клинт успя да подкастри този.
Никога не бе имал телосложението на Антон — дори през последната година в гимназията, когато законът му даде независимост и той заживя самостоятелно и сам решаваше за себе си. Клинт бе по-дългокрак, по-слаб, без плочки на корема, но стегнат, също като сина си Джаред. В спомените му Пол Монпелие бе по-тлъст от човека, когото Клин виждаше тази сутрин в огледалото. Но въпреки това приличаше повече на него, отколкото на онзи младеж. Къде ли беше сега Пол Монпелие? Дали беше намерил решение на кризата си? Най-вероятно. Времето лекува всички рани. Разбира се, както е отбелязал един шегаджия, то и наранява всичко зараснало.
Клинт нямаше повече от обичайното — тоест здравословно, напълно съзнателно и основано на фантазии — желание да чука извън брака. За разлика от Пол Монпелие, неговото положение не беше някаква криза. А нормален живот във вида, в който го разбираше — обръщане на улицата след красиво момиче, инстинктивно поглеждане към жена с къса пола, докато тя слиза от колата, почти подсъзнателната страст по някой от моделите на телевизионната игра „Цената е добра“. Печално и може би малко комично беше как годините те отдалечават все повече и повече от тялото, което ти е харесвало, и оставят старите инстинкти (не амбиции, слава богу) в миналото, подобно на аромата на готвено много след като вечерята е приключила. А дали съдеше сам всички мъже? Не. Той беше просто член на племето. Жените представляваха истинските загадки.
Клинт се усмихна на отражението си. Беше гладко избръснат. Беше жив. Беше на същата възраст като Пол Монпелие през 1999 година.
— Хей, Антон. Иди си го начукай — каза той на огледалото. Перченето беше фалшиво, но поне направи усилието.
От спалнята зад банята чу изщракване на ключалка, отваряне на чекмедже и глухо тупване, когато Лайла остави колана с кобура в чекмеджето, затвори го и го заключи отново. Чу я как въздъхва и се прозява.
Тъй като можеше вече да е заспала, Клинт се облече тихо и вместо да седне на леглото и да си обуе обувките, ги взе, за да ги отнесе долу.
Лайла се прокашля и каза:
— Всичко е наред. Още съм будна.
Клинт не беше сигурен, че това е напълно истина — Лайла се беше проснала в леглото, след като бе разкопчала само горното копче на униформения си панталон. Дори не се беше пъхнала под завивките.
— Сигурно си уморена. Излизам. Всичко наред ли е на Маунтън?
Снощи му беше пуснала есемес, че имало катастрофа на Маунтън Рест Роуд: Не ме чакайте. Беше необичайно, макар и не нещо нечувано. Двамата с Джаред си бяха опекли пържоли на скара и бяха изпили по една „Анкор Стиймс“ на терасата.
— Една каросерия се отделила. На търговската верига за домашни любимци, нали я знаеш. Преобърнала се и блокирала целия път. Навсякъде беше заринато с котешки тоалетни и кучешка храна. Наложи се да ги разчистваме с булдозер.
— Звучи като лайняно шоу. — Той се наведе и я целуна по бузата. — Хей. Искаш ли да започнем да тичаме заедно? — Идеята му хрумна на момента и веднага му повдигна духа. Не можеш да накараш тялото си да престане да се отпуска и да дебелее, но можеш поне да се бориш.
Лайла отвори дясното си око — светлозелено в полутъмната стая със спуснати завеси.
— Не и тази сутрин.
— Разбира се, че не — отвърна Клинт. Прегърна я, като си мислеше, че тя ще му върне целувката, но Лайла само му пожела успешен ден и заръча Джаред да изхвърли боклука. Окото й се затвори. Зелен проблясък… и после нищо.
4
Миризмата в бараката беше почти непоносима.
Голата кожа на Иви настръхна и тя трябваше да преглътне, за да не повърне. Вонеше на изгорени химикали, на пушек от стари есенни листа и развалена храна.
Една от нощните пеперуди беше в косата й, сгушена и туптяща окуражаващо. Като дишаше колкото се може по-плитко, Иви се огледа.