Сглобяемата барака се използваше за забъркване на дрога. В средата й имаше газова печка, свързана с жълтеникави тръби с две бели метални кутии. На плота до стената имаше табли, стомни с вода, отворен пакет херметически затварящи се найлонови торбички, епруветки, малка лула с обгоряла чашка и умивалник с маркуч, който излизаше под мрежата, която Иви бе дръпнала, за да влезе. Празни бутилки и смачкани консервени кутии по пода. Разнебитен сгъваем стол с логото на „Дейл Ърнхард-младши“ на гърба. Сива карирана риза, смачкана на топка в ъгъла.
Иви изтръска поне част от мръсотията по ризата и я навлече. Полите й стигаха до задника и бедрата й. До неотдавна дрехата бе принадлежала на един отвратителен тип. Петно с формата на Калифорния на гърдите подсказваше, че отвратителният тип обича майонеза.
Тя клекна до кутиите и издърпа пожълтелите тръби. После завъртя на един сантиметър кранчетата на бутилките с пропан.
Излезе от бараката, пусна мрежата и спря, за да вдиша дълбоко по-свежия въздух.
На стотина метра от нея покрай дървената подпорна стена имаше каравана до чакълена площадка, на която бяха паркирани камион и две коли. На въже за простиране висяха три изкормени заека — от единия все още капеше кръв, — както и няколко избелели къси панталони и дънково яке. Коминът на караваната бълваше пушек.
Погледна към рядката гора и полето, откъдето беше дошла. Дървото вече не се виждаше. Тя обаче не беше сама — пеперудите бяха покрили покрива на бараката и пърхаха с крилца.
Тръгна покрай подпорната стена. Сухи клечки се забиваха в стъпалата й, един камък я поряза по петата. Тя обаче не забави крачка. Бързо се изцеляваше. Спря при въжето за пране и се заслуша. Чу мъжки смях, включен телевизор и десет хиляди червея в земята наоколо — обогатяваха почвата.
Все още кървящият заек обърна замъглени очи към нея. Тя го попита какво става.
— Трима мъже и една жена — каза заекът. Една муха отлетя от раздраните му черни устни, завъртя се и се насочи към отвора на увисналото ухо. Иви я чу да бръмчи вътре. Не я винеше тя правеше онова, което правят всички мухи, но й беше мъчно за заека, който не заслужаваше такава гадна участ. Иви обичаше всички животни, но най-вече по-малките — онези, които щъкаха по поляни и подскачаха в шумата, онези с крехките криле и криещи се в дупки.
Обгърна с длан главата на умиращия заек отзад и нежно придърпа покритата със засъхнала кръв уста към своята.
— Благодаря — прошепна Иви и го остави да притихне.
5
Едно от предимствата да живееш точно в това кътче на Апалачите бе, че можеш да си позволиш прилична къща с две държавни заплати. Домът на Норкрос имаше три спални и се намираше в комплекс от подобни постройки. Къщите бяха красиви, просторни, но без да изглеждат нелепо, с достатъчно големи да риташ топка поляни и гледки, които през зелените сезони бяха тучни, хълмисти и гористи. Малко депресиращото на комплекса бе, че дори при намалените цени почти половината от доста атрактивните му къщи пустееха. Единственото изключение беше къщата за демонстрации горе на хълма — тя се поддържаше чиста, лъсната и обзаведена. Лайла твърдеше, че е само въпрос на време някой „готвач“ да се нанесе в нея и да си направи лаборатория за производство на дрога. Клинт й бе казал да не се безпокои, защото познавал шерифа. Всъщност двамата поддържаха почти редовна връзка.
(„Тя по дъртаци ли си пада?“ — отвърна Лайла, като запърха с мигли и притисна бедро в неговото.)
На горния етаж на дома беше голямата спалня, стаята на Джаред и трета стая, която двамата с Лайла използваха като домашен офис. Кухнята долу беше просторна и открита, разделена от дневната от плот. Отдясно на дневната, зад затворените френски врати, беше рядко използваната трапезария.
Клинт пиеше кафе и четеше „Ню Йорк Таймс“ на айпада си на кухненския плот. Земетресение в Северна Корея с неизвестно колко жертви. Севернокорейското правителство твърдяло, че пораженията били минимални поради „превъзходното строителство“, но имаше снимки от телефони, показващи покрити с прах трупове и развалини. Нефтена платформа се подпалила в Аденския залив, вероятно в резултат на саботаж, но все още никой не бил поел отговорност. Всяка страна в региона направила дипломатически еквивалент на група момчета, които чупят прозорец при игра на бейзбол и хукват към къщи, без да поглеждат назад. В пустинята на Ню Мексико ФБР вече четирийсети ден беше в патова ситуация с милицията на Кинсман Брайтлийф (иначе Скот Дейвид Уинстед-младши). Веселата банда отказвала да плаща данъци, да приеме законността на Конституцията и да предаде запасите си от автоматично оръжие. Когато научаваха, че Клинт е психиатър, хората често го караха да слага диагнози на политици, звезди и други известни личности. Той обикновено се въздържаше, но в този случай беше готов да постави дистанционна диагноза — Кинсман Брайтлийф страдаше от някакъв вид дисоциативно разстройство.