Тази сутрин тя седеше до Ейнждъл Фицрой и гледаше сутрешния блок по Канал 7 от Уийлинг. Новините бяха обичайните — стрелба от кола, пожар в трансформатор, жена, арестувана за нападение срещу друга жена на „Монстър Трък Джем“, разправии в щатския парламент заради нов мъжки затвор, който бил построен върху сметище и имал проблеми с конструкцията. На националния фронт обсадата на Кинсман Брайтлийф продължаваше. В другия край на света имаше предположения за хиляди жертви при земетресение в Северна Корея, а лекари от Австралия съобщаваха за плъзването на заболяване, предизвикващо сънливост и като че ли засягащо само жени.
— Това трябва да е от дрога — каза Ейнджъл Фицрой, която похапваше „Туикс“: беше го намерила в подноса на машината за снакс. Гризваше съвсем по малко, за да има за по-дълго.
— Кое? Спящите жени, мацката от „Монстър Трък Джем“ или онзи тип, дето става за риалити шоу?
— Може да е всичко, но имах предвид мацката от джема. Веднъж бях на един и се кълна, че всички до хлапетата бяха друсани или напушени. Искаш ли? — Скри остатъците от сладкиша в присвитата си длан (офицер Лампли можеше да наблюдава общата стая през камерите) и предложи на Дженет. — Не е толкова вехто, колкото някои други тук.
— Ще пропусна — отвърна Дженет.
— Понякога виждам неща, от които ми се иска да не бях жива — унило каза Ейнджъл. — Или ми се приисква всички останали да бяха мъртви. Виж само. — Тя посочи новия плакат между машините за снакс и газирани напитки. На него имаше дюна и отдалечаващи се следи, които изчезваха някъде в безкрая. Под снимката се мъдреше посланието: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ИДВА.
— Човекът стигнал, ама къде? Къде е това място? — каза Ейнджъл.
— Ирак? — предположи Дженет. — Може да е в следващия оазис.
— Не, умрял е от сърдечен удар. Лежи там, където не може да го видим, с изцъклени очи и почерняла кожа. — Ейнджъл не се усмихваше. Ейнджъл беше сериозен човек от сериозен край — от онези, в които се дъвчеше кора и хората бяха закърмени с контрабанден алкохол. Беше влязла в затвора за нападение, но Дженет подозираше, че вероятно се е отчела по повечето категории на криминалния списък. Лицето й беше цялото кокали и ъгли, изглеждаше достатъчно кораво, за да троши павета. Беше прекарала доста време от престоя си в Дулинг в Крило В. В Крило В излизаш навън само по два часа на ден. Това беше мястото за лоши момичета.
— Не ми се вярва да почернееш дори ако си получил сърдечен удар в Ирак — каза Дженет. Щеше да е грешка да не се съгласи (дори на шега) с Ейнджъл, която имаше „проблеми с гнева“, както обичаше да се изразява д-р Норкрос. Тази сутрин обаче Дженет беше настроена авантюристично.
— Искам да кажа, че това са пълни дивотии — отвърна Ейнджъл. — Предизвикателството е просто да изкараш шибания ден, както сигурно много добре знаеш.
— Кой според теб го е сложил? Доктор Норкрос ли?
Ейнджъл изсумтя.
— Норкрос има повече акъл. Не, това е работа на комендант Коутс. Джа-а-анис. Много си пада по мотивациите. Виждала си плаката в кабинета й.
Дженет го беше виждала — беше тъп. На плаката имаше котенце, висящо от клон. Дръж се, бебче, как ли пък не. Повечето котенца тук вече бяха паднали от клоните си. Някои дори си нямаха дървета.
По новините показваха снимка на избягал затворник.
— Еха — рече Ейнджъл. — Изобличава лъжата, че черното е хубаво, нали?
Дженет не отговори. Истината беше, че все още харесваше типове с гадни очи. Работеше по въпроса с д-р Норкрос, но засега продължаваше да изпитва влечение към мъже, които изглеждаха така, сякаш всеки момент ще решат да опрат гола жица в гърба ти, докато си под душа.