Мат си спомни за своята среща с гигантския охлюв в мрачните галерии в Милано [9]. Потръпна и бавно продължи нататък. Чувстваше, че над това място витае някаква тягостна атмосфера.
Аруула вдигна носа си и помириса въздуха.
— И ти ли усети този мирис?
— Какво? — попита Мат.
— Мирише на… — тя преглътна. — … на мърша.
— Нищо не долавям — рече Ахмаз.
— Права е — каза Махомет. — И аз го подушвам.
Неколцина туурки кимнаха одобрително. Сега и Мат помириса, но без успех. Обонянието му навярно беше много по-слабо от това на децата на природата от това време. Ахмаз, който отстъпи крачка назад, се приближи до нещо и предизвика леко издрънчаване на метал. Всички стиснаха мечовете си и се заоглеждаха уплашено.
— Погледнете това — рече Ахмаз и се наведе. — Намерих нещо.
Всички се скупчиха около него. Държеше в ръката си някакъв шлем, който изглеждаше като стесняващо се в края полукълбо, отвътре с подплънка, а отстрани с кожен подбраден ремък. На предната страна беше гравирано нещо: главата на някакъв плешив мъж със затворени очи и няколко жици на главата.
— Вече съм виждал такива шлемове — каза Ахмаз и присви клепачи. — Само не зная къде… — Подаде го на Мат, който любопитно го опипа. Ламарина.
Аруула погледна земята.
— Тук има още нещо. — Издърпа някакво парче метал, покрито с пясък и рохкава земя.
— Броня! — рече Мат изненадан.
Аруула измъкна нагръдната броня от пясъка. Ахмаз я взе и избърса с ръкава на басмяната си риза пясъка и прахта.
— Как блести — каза той учудено.
— Не е възможно да е лежала дълго тук. — Махомет разгледа внимателно бронята. Пръстите му се плъзнаха изучаващо по метала.
Мат внезапно го обзе неприятно чувство и се взря внимателно в земята наоколо. Накрая погледът му попадна върху една въздълга издатина. Приклекна и предпазливо изгреба настрани пясъка и земята. След малко разкри още една броня.
Ахмаз и другите внимателно го наблюдаваха.
— Там има още — рече Махомет. — Нещата са така разположени, като че ли някой е умрял в тях.
Имаше право. Нагръдната броня лежеше на обратната си страна, отляво и отдясно на нея — две широки метални гривни за ръка. По-надолу Аруула откри два набедреника, които очевидно са стигали до коленете на собственика им. У Мат се засили впечатлението, че тук е лежал мъртъв воин.
— Но къде са му костите и черепът? — попита Аруула.
Ахмаз нерешително подръпваше брадата си. Мат стана и го изгледа изпитателно. Макар да изглеждаше външно спокоен, това беше само маска. Очите му припламваха по странен начин. Той се стегна, за да не хвърли туурките в паника. И Махомет изглеждаше крайно съсредоточен. Хората му мятаха мрачни погледи наоколо си, а ръцете им стискаха дръжките на извитите саби. Съвсем ясно им личеше, че биха предпочели да се върнат на бегом при ездитните животни. Но дисциплината ги задължаваше да останат тук.
— Хайде да изчезваме оттук — каза тихо Махомет, — докато все още можем.
Хората му замърмориха одобрително.
— Не бързайте толкова — каза Ахмаз и се огледа. — Това място е обгърнато в някаква тайна и аз по-скоро ще се счепкам с Оргуудоо, отколкото да се откажа да я разбера.
Махомет мрачно кимна.
— Ще се хванеш гуша за гуша с Оргуудоо.
Ахмаз не обърна внимание на забележката.
— Да минем няколко крачки по-нататък — каза и тръгна. Мат и Аруула се присъединиха към него. Останалите не можеха да преглътнат мълчаливо обидата, че една жена не се страхуваше. Махомет и трима-четирима мъже изфучаха, после тръгнаха и те. Пет метра по-нататък Ахмаз спря отново.
На лунната светлина се разкри ужасяваща гледка: в диаметър от двайсет метра навсякъде бяха разхвърляни нагръдни брони, шлемове, части от брони за ръцете и краката и оръжия.
Аруула първа наруши мълчанието.
— Ако тук е имало борба, къде са тленните останки на воините? Виждам само метал, никакви кости.
— И аз не го разбирам — каза Ахмаз с хриплив глас. — Ако всичко това беше прастаро, щяха да се разпаднат на прах. Но погледнете броните. Като нови са.
Махомет се покашля.
— Може би вече трябва да се връщаме — рече той.
Ахмаз хвърли мълчалив поглед над бойното поле. Макар и да обичаше да предприема рискове, това място беше страшно и за него.
В този момент луната се скри зад тъмен облак. Мигновено въздухът се изпълни с някакво мляскане и към мъжете се понесе воня на мърша.
— Какво е това? — извика Махомет обезпокоен.
Неколцина туурки измъкнаха факли от коланите си и скоро светло сияние огря нощта.