– Да не би да смята, че не знам откъде е дошъл? – Разтрива очи с кокалчетата на ръцете си.
– Откъде е дошъл – казва Хелмут и посочва отвъд запустелите полета, опасващи Купола, група хора, които влачат дървени трупи и ги подреждат на замръзналата земя.
– Някакви безумци, които се опитват да строят нещо пред Купола.
– Пред Купола – повтаря Хелмут.
Но защо там? Това ли искаше да му покаже войникът? И с каква цел? Ел Капитан наблюдава как се движат хората. Изглеждат организирани и в стройни редици пренасят разни неща като усърдни мравки.
– Това не ми харесва – казва той. – Имам чувството, че искат да запалят огън.
– Огън – отронва Хелмут.
Ел Капитан поглежда Купола.
– Но с каква цел, по дяволите?
Преша
Седем
Моргата е студена. Има само дълга стоманена маса. От последното ù идване тук преди две седмици Брадуел е натрупал още книжа. Незавършеният ръкопис на родителите му е подреден на купчини. На стената е залепено Посланието – оригинал, който дядо ù бе пазил години наред. Преша го даде на Брадуел, след като той се върна в бръснарницата, за да прибере каквото бе останало. Все пак той е историкът.
Братя и сестри, знаем, че сте тук.
Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир.
Засега ще бдим отдалече с чувство на милосърдие.
Когато Посланието е било хвърлено от някакъв летателен апарат в дните след Детонациите, навярно е звучало като обещание. Сега обаче звучи като заплаха.
Брадуел плъзга тежкото резе на вратата – ръчно изработен лост, закован за стената.
– Каква уютна бърлога си спретнал тук – казва тя.
Той спира до дъсчената платформа и оправя завивките.
– Никакви оплаквания.
Преша пристъпя до масата и взима камбанката, която му бе дала във фермерската къща. Беше я намерила в опожарената бръснарница в деня, в който си тръгна. Още тогава клепалото липсваше. Камбанката стои върху изрезка от вестник, останала невредима след Детонациите, най-вероятно скрита в сандъка на родителите му. В сравнение с другите книжа не изглежда така обгоряла и опърпана. Очевидно е била грижливо пазена. Всъщност Брадуел съхранява всички вещи от миналото. Когато родителите му били убити непосредствено преди Детонациите – разстреляни в съня си – Брадуел намерил сандъка, зазидан в тайно помещение с подсилени стени. В него държи незавършения ръкопис на родителите си, които се опитвали да разобличат Уилъкс, както и най-различни неща: стари списания, вестници, опаковки. Сандъкът е натикан под ръждив чугунен умивалник. Камбанката закрива първата част от заглавието. Втората гласи: „ОБЯВЯВАТ ЗА ЗЛОПОЛУКА УДАВЯНЕТО“. На изрезката се вижда снимка на млад мъж в униформа, взиращ се с каменно лице в обектива. Брадуел използва камбанката като преспапие. Само толкова ли означава за него?
Преша се сеща за Фридъл. Изважда го от джоба си и го оставя на масата. Насекомото отваря очи и се оглежда.
Черната кутия изтрополява край нея.
– Наистина прилича на кученце – казва Преша. – Беше прав.
– Навремето имах куче – отвръща Брадуел.
– Не знаех.
– Разказах за него на Партридж, докато обикаляхме Разтопените земи да те търсим. Един приятел на семейството, Арт Уолронд, убеди родителите ми да ми вземат куче. Каза им, че то е необходимост, когато си единствено дете. Нарекох кутрето Арт Уолронд.
– Странно име за куче.
– Бях странно хлапе.
– Само когато Арт Уолронд, семейният приятел, и Арт Уолронд, семейното куче, се намираха в една и съща стая, ти казваше: „Седни, Арт Уолронд“. Кой от двамата сядаше?
– Това философски въпрос ли е?
– Може би. – Ето че отново общуват с лекота. Вероятно е възможно да бъдат приятели, които се шегуват.
Той се пресяга, потупва черната кутия по главата, сякаш е куче, и казва:
– Не го помня по този начин.
Преша се опитва да си го представи – странно хлапе с куче. Опитва се да си представи и себе си като дете. Почти цялото ù детство бе преминало в усилия да си спомни неща, които никога не са се случили – измисляше ги дядо ù. Ала той дори не беше неин дядо; той бе непознат, който я спаси и я направи своя внучка. Дали му е било трудно да живее с тази лъжа? Може би е имал жена и деца, които са загинали, и тя е трябвало да запълни тяхната липса. Но него вече го няма и тя никога не ще узнае истината.