Поемат бавно напред, отдалечавайки се от горилата. Тя ги изпровожда с печален поглед, сякаш е търсела помощ. После притиска бебето към гърдите си и присяда на една скала. В този миг Преша зърва ръката ù – непокрита с козина, бледа и деликатна. Признак за нещо човешко.
Преша извръща очи. Дали човешката ù природа е напълно заличена?
Ел Капитан и Брадуел вече бягат. Топло е. Повдига ù се, но хуква след тях все на изток. От другата страна на дърветата има блато, край което се издигат дървета. Преша върви начело, ала изведнъж земята под краката ù изчезва и тя пропада. След малко отново стъпва на твърда почва. Залита, но успява да се задържи.
Брадуел и Ел Капитан също се строполяват. Брадуел поглежда на изток – където се издигат „моливът“ и сградата на Капитолия – а после на запад към мемориала на Линкълн, който изглежда като отсечен.
– Отразяващото езеро – обявява той, вдигайки крак над водата. – Сигурно е това.
– Отразяващо езеро ли?
– Навремето тук се провеждаха демонстрации, когато все още бе разрешено – обяснява Брадуел. – Хората се събираха на това място и държаха речи с надеждата за промяна. Точно тук.
Тя нагазват във водата, която става по-дълбока. Нагазила почти до кръста, Преша усеща, че нещо се движи във водата. Риби? Змии? Водни плъхове? Хибриди? Радва се, че водата е тъмна. Дори не иска да знае какво има в нея. Затваря очи и продължава напред. Щом преполовяват езерото, нивото на водата започва да спада. Обелискът вече не е далече, а Капитолият е точно до него.
Изкачват се тичешком по нисък хълм – целта е близо. Още малко и пред тях се издига масивна сграда. Преша опира ръка на студената фасада.
– Трябва да си много самонадеян да оставиш летателния апарат тук – казва Брадуел. Явно Уилъкс е бил дяволски сигурен, че никой няма да се добере дотук.
– Без специални сили може би и ние нямаше да успеем – отбелязва Преша.
– Ама че ирония – отвръща Ел Капитан. – Озовахме се тук благодарение на едно от творенията на Уилъкс.
– Творения – повтаря Хелмут.
Заобикалят сградата и откриват входа. Отпред се издига огромен полуразтопен железен глобус – някога статуя.
– Какво е това? –пита Ел Капитан.
– Статуя на Праведната червена вълна – обяснява Финън. – Издигната в чест на движението два месеца преди Детонациите.
Минавайки през лабиринт от коридори, стигат до проходимо стълбище, по което се изкачват на горния етаж и се озовават в огромна, просторна зала. Куполът, част от който липсва, е високо горе. Вятърът нахлува през дупките, пораждайки вихрушки леден въздух.
В средата на залата, точно както бе казал Хейстингс, се издига огромният елипсовиден корпус, закрепен на метални подпори и прикован към земята с дебели стоманени въжета. Отдолу се вижда гондола с две витла, които сочат към рул, свързан със задния сектор на корпуса. Гондолата има врати с малки сребърни дръжки. Твърда обвивка с люкове я обгръща отзад. В носовата част се намира кабина с широки прозорци, извити по конусовидната форма на летателния апарат. Макар и почернял от прахоляк, е великолепен.
Тримата го заобикалят, обзети от благоговение.
Ел Капитан пръв се осмелява да го докосне. Прокарва ръка с широко разперени пръсти по обвивката на кабината, сякаш е хълбокът на кон.
– Дясното витло, лявото витло – говори сам на себе си. После хвърля поглед зад руля и вижда перпендикулярна плоскост него. – Задкрилките.
Дядото на Преша говореше за летателния апарат, сякаш е мит. Беше го видял с очите си, но, изглежда, съществуването му е било въпрос на вяра.
– Сигурен ли си, че ще можеш да го управляваш? – обръща се Брадуел към Ел Капитан.
– Никога не съм бил толкова сигурен в нещо! – отвръща Ел Капитан, ала гласът му отеква някак неестествено в огромното кухо пространство. Опитва се сам да се убеди, че казва истината. И без това всички правят точно това – подклаждат лъжата, че пътуването им е възможно.
В този миг се разнася грухтене. Идва някъде отвън. Звукът е далечен, но ясен. Следват три отсечени писъка.
Ел Капитан
Облаци
В кабината Ел Капитан докосва всеки бутон, всеки дросел, всяко копче.
– Погледни – обръща се той към Хелмут. – Предполагаше ли, че е толкова красиво? – Гласът му е дрезгав – още не може да повярва, че всичко това е истинско.
– Толкова красиво – отвръща Хелмут, свит в тясното пространство зад гърба на брат си.
Финън бръмчи.
– Ето – казва Ел Капитан, – знаеш как работят тези неща, нали Финън? Напомнят ми старите дирижабли. Как се казваше най-прочутият от тях, дето се взриви?